Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал Заданието за експортната стратегия беше представено на бизнеса от заместник-министъра на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев преди няколко месеца. Тогава видяхме плана, по който институциите смятат да я разработят. След това последва уговорка за периодични срещи с големите бизнес сдружения и работодателските организации по изработването й. Определихме представител от нашата организация, който да участва в работната група за изготвянето на стратегията, но не бяхме потърсени. Това, разбира се, не означава непременно, че стратегията е лоша, но ако на един по-ранен етап бизнесът беше участвал, нещата щяха да бъдат и по-добри. На 1 август ще се запознаем със стратегията на форум в хотел „Хилтън“, така че предстои да видим какво е направено. Това, което видяхме преди няколко месеца, беше по-скоро теория. Остава да видим как ще бъде направено най-важното - кои отрасли и браншове ще бъдат насърчавани. Важно е да се реши и как ще бъдат насърчавани. Точно в тази си част за нас стратегията все още не е известна. Да се преценят сравнителните ни предимства Всички сме наясно откъде идва проблемът, налагащ и създаването на тази стратегия - свързан е с дефицита по текущата сметка, тъй като България повече внася, отколкото изнася стоки. Това е така, защото произвеждаме по-малко. В тази връзка насърчаването на родното производство - и оттам експорта, е добре дошло за бизнеса. Това обаче е комплексен въпрос, който не може толкова лесно да се реши. Според нас не пречи да се огледа кои фактори задържат експорта и да се стимулира бизнесът. Общият икономически растеж и подобряването на бизнес климата са факторите, за които глобално трябва да се действа, за да се стигне до решението на въпроса. В една такава стратегия, като експортната, е важно да се види и кои са ни сравнителните предимства, кой е българският продукт, кой е българският проект. Съответно да се прецени и как държавата ще способства за реализирането на тези сравнителни предимства. Много сложен въпрос, тъй като всеки тегли чергата към себе си и твърди, че бизнесът, с който се занимава, трябва да бъде насърчаван и стимулиран. Затова такива решения изискват по-широка обществена дискусия, в която да участват и представители на науката, и независими среди, които нямат конфликт на интереси. Само така ще може да бъдат изработени едни такива приоритети. Управлението на иновациите В стратегията са заложени идеи за нови структури, но не трябва да се увличаме в раздуването на държавната администрация. По-скоро смятам, че има достатъчно министерства - като Министерството на икономиката и енергетиката и агенциите към него, чийто обхват може да бъде разширен. Именно на тях могат да бъдат вменени нови функции и дейности. В това отношение има и европейски, и световен опит и не е нужно пак да измисляме всичко наново. За нас например е много по-важно участието на държавата в управлението на иновациите, ключови за развитието на бизнеса. Отдавна за тях нищо не се прави. Да, има създаден Национален съвет по иновации, но за съжаление не работи. Така че, ако говорим за липсващи структури, по-добре да се замислим върху това. Преди да се изнесе един продукт, така или иначе трябва да се произведе - при добро качество и ниска себестойност, трябва да се разработват и нови продукти. В този смисъл обвързването на експортната стратегия с чуждите инвестиции и производството е стъпка в правилната посока. Разбира се, много е важно сега да се види каква е структурата на тези чужди инвестиции, защото не е тайна, че преобладаващата част са свързани със строителството и недвижимите имоти. А това не гарантира качествен растеж.