Райко Байчев Взривовете в утрото на 3 юли ще останат като „Взривовете в Челопечене“. Не знам защо. Три седмици след инцидента Челопечене е живо и здраво, закърпено, излекувано и изписано от болницата. Взривен всъщност е другият квартал – Чепинци. Там взривът все още присъства – не само като спомен, страх, изпитан ужас. Присъства в натрошените покриви, зиналите прозорци, разкъртените мазилки, липсващите дограми и врати. Три седмици след взрива са сменени само счупените прозорци. Но изкъртените и зейнали рамки на прозорците недвусмислено напомнят за преживения ужас. Празни дупки в стените, през които влиза летният дъжд. Вятър и вода, легени, парцали. Паркетите се подуват заплашително, сякаш и те ще се взривят. Мирише на мухъл. Заспиваш едва когато заспи и природата...В някои къщи поправените покриви също текат – понеже не са поправени добре. Държавата пак действа толкова бързо, колкото след избухването на склада „Ако не го преживееш, не можеш да го разбереш“, казва 52-годишната Богданка и отмества вратата, която всяка вечер мъжът й кове за стената, за да може да изглежда като затворена. Влизаме у тях. Къщата й е бивш рай – на четири етажа, просторна, добре обзаведена, с малка градинка отпред. Има само един съществен недостатък – намира се на около 500 метра от адския склад. Взривната вълна е разбила всичко вътре. Четвъртият етаж е необитаем. А сега цялата нощ е валяло. Дълго и напоително. Навсякъде има пукнатини и течове. Богданка разказва, че са минали две комисии. Едната от общината, другата от Министерството на отбраната. Описали щетите, само че сега, като заваляло, се оказало, че има още много неща, които тогава не видели. Уплътненията на дограмите например са усукани или избити и водата минава оттам. В банята се е спукала тръба и тече. “Освен че не са описани всички щети, фирмата, която прави покрива, изобщо не си свърши работата. След „майсторите“ се наложи мъжът ми сам да поправя щетите“, разказва жената. Но това не е всичко – имало и друг проблем. Като правили описите, оценителите не написали параметрите на потрошения инвентар. В листа за опис, който жената показва, има графи за дължина, височина - някои от данните са въведени, а други – не. „Пише, че има счупен прозорец - „един брой“, но какъв е прозорецът, колко е дълъг, откъде ще знаят, може да е за тоалетна, може да е за хол“, разсъждава Богданка. Съседите й имат същите проблеми. Строили са легените и бършат с парцали подовете, за да не се събира вода. В описа на бай Филип например пише, че пораженията на тавана са 1 кв. метър, а всъщност цялата му стая е в пукнатини, които пропускат водата, сякаш няма таван. И растат след дъжда. Като гъби. Реколта с местна марка Митко и Златка Таневи се изхранват от години със земеделие. Имат 20 декара земя. Произвеждат предимно царевица, зеле и тикви. Трудоемко е, а и двамата вече са минали 56-те си години. След взрива не са продали почти нищо. Няма и да продадат, според Митко. „Отивам на борсата. Там се знаем с купувачите на едро от години. Сега ми казват – а-а-а-а-а..., вие бяхте ония гърмените от Чепинци, нали така?!, и дотук. Изгърмя ни и реколтата.“ Единственият вариант да се спасят било да намалят цената, но тогава тези, които изкупували на едро, щели да спечелят за сметка на техния труд, защото купували евтино, а при препродажбата спестявали информацията откъде е царевицата, и съответно – продавали скъпо. От аграрното министерство им казали, че ще ги обезщетят. Казали, че за царевицата ще дадат 3000 лева, но Митко твърди, че обикновено я продава за около 8000 лева. Освен това нивата му трябвало да се унищожи, за да бъде претърсена за остатъчни взривни вещества. Предложили му или да я запази на своя отговорност, или да я затрият, като му дадат компенсация. Но още не е ясно каква. Рискът впрочем наистина си е голям – Богданка разказа как снаха й, както копала с мотиката, ударила на желязо. Снаряд се оказал. Не се взривил, но земеделският механизъм е ясен: сееш картофи, копаеш снаряди. Зеленчук - подарък от Министерството на отбраната. Реколта „Чепинци“. Когато гръм удари, как ужасът се връща... „Умряхме от страх, когато гърмя по време на бурята тези дни“, казва дядо Кольо и добавя, че хората си мислели, че пак нещо се взривява. Дори когато било очевидно, че гърми заради дъжда. Внуците на Богданка също примирали от страх. „Мамо, мамо, пак експлозии, къде да се скрием?“, питали уплашени. Самата Богданка твърди, че след взрива била толкова стресирана, че забравила името си. Временно. Вярвам й, защото беше забравила и номера на телефона си. А на мусаката сложила захар... Стачният комитет затваря Околовръстното „След като протестирахме три поредни дни, сме решили да излезем с открито писмо до всички министерства. Ако няма реакция, ще затворим Околовръстното“. Това каза председателят на инициативният комитет Виолета Димитрова. Тя добави, че постоянно се правело опит да се смекчи положението. Кметът на района, към който е Чепинци – „Нови Искър“ - Валентин Котов, казал, че 85 % от работата била свършена. „Но това е работата по счупените прозорци, а покривите, от които тече, откъртените рамки на прозорците... по тях не е бутнато нищо“, разказа Димитрова. Тя добави, че не искат пари на ръка, а да изпратят фирми да свършат работата, на които да платят. Получавало се така, че направените описи на щетите били за една сума, а реално, за поправка, сумата била друга – по-висока. „Фирмите изпълнители ще получат от Министерството на извънредните ситуации толкова пари, колкото предвижда и описът. И за малко пари ще свършат малко работа. Останалото ще си го плащаме ние“, категорична е Димитрова. Кметът Соня Стоянова: Ще има повторно оценяване „След дъжда много от покривите протекоха и се оказа, че ще се наложи да се правят повторно оценките. Има бум от възражения сред хората. Така че ще минават отново експерти от общината, които да оценят щетите, които се видяха след дъжда“, каза Соня Стоянова, кмет на Чепинци. Тя уточни, че в момента са ремонтирани 30 000 кв. метра стъкла и около 600 къщи от общо 700 в селото. В някои къщи все още не са правени дори оценки на щетите, тъй като собствениците ги нямало. А обезвреждането на боеприпасите в района продължавало. Обезвреждали се общо около 11 000 декара земя.