Опустошителните брюкселски градушки
Седмицата преди доклада на ЕК в сряда се оказа особено буреносна за управлението в България. Брюкселската „градушка” от разкрития и предстоящи санкции унищожи и малкото, покълнало след влизането на страната в ЕС. Тежко се оказа тазгодишното лято за управляващата коалиция и нейния главен спонсор Георги Първанов.
Седмицата преди доклада на ЕК в сряда се оказа особено буреносна за управлението в България. Брюкселската „градушка” от разкрития и предстоящи санкции унищожи и малкото, покълнало след влизането на страната в ЕС.
Тежко се оказа тазгодишното лято за управляващата коалиция и нейния главен спонсор Георги Първанов. Ударите върху президентската и изпълнителната власт заваляха подобно на градоносна лятна буря, зародила се този път не от обичайните шумни, но „слабосилни” напъни на местната опозиция, а от неразбираемата все още за българския политически манталитет система, наречена ЕС.
Вечният национален „Андрешко”, който крадеше умерено и мамеше доста успешно държавата по време на тоталитарното управление, през последните 15-ина години направи опит да се трансформира в европеец. Той дори си въобрази, че е успял в глуповатото си начинание, след като преди две години внезапно разбра, че държавата му е приета в ЕС. Не „влязла”, а приета с великодушната жанвалжановска презумпция от „Клетниците” на Юго, че и най-закоравелият престъпник би могъл да се превърне в порядъчен индивид, ако попадне в средата на цивилизовано и толерантно демократично общество.
Това, естествено, не се получи. Оказа се, че за 18-те месеца членство в „Клуба на богатите” България освен най-бедната и недоволна от управлението си държава си остана и най-корумпираната клубна членка, която броени дни преди очаквания унищожителен доклад на ЕК за „Напредъка на страната в борбата срещу корупцията и организираната престъпност”, нахълта в минното поле на собствените си престъпни грехове и съвсем логично нейното сегашно управление започна методично да се самовзривява.
Една след друга загърмяха илюзиите, че в държавата съществуват структури, които са в състояние да управляват паричните фондове по европейските програми.
През тези бурни летни дни управляващите правят отчаяни опити да се скрият под някакъв „PR заслон” от барабанната европейска градушка, но това просто не им се удава. Ледените зърна на „брюкселския” порой са толкова интензивни, че обрулиха и малкото, успяло да върже плод през мандата на тристранната коалиция.
(Коментарът е на “Дойче веле”)