Иван Р. Тодоров, анализатор, „Политикъл кепитъл-България“ Само чрез реформата и промяната може да бъде постигната истинската сигурност и стабилност. Подобно радикално твърдение вероятно не е валидно за всички обществено-политически и икономически сфери. То обаче важи в пълна сила за българската пенсионна система, която с всеки изминал ден на управленско бездействие се изправя все повече пред опасността да изпадне в сериозна криза. Липсата на реформи най-вероятно ще доведе до нейната нестабилност в средносрочен и дългосрочен план и дори до нейния евентуален крах в обозримо бъдеще. Понастоящем впечатление прави не само отсъствието на политическа воля и визия за нужните промени, но и липсата на механизъм или инструмент, който да спомогне за адаптиране на системата към увеличаващата се продължителност на живот и продължаващия негативен процес на застаряване на населението в България. Положителен сигнал дойде по време на предходното управление, когато се роди идеята да бъде създаден държавен фонд, който да гарантира в перспектива стабилността на пенсионната система и да подпомогне смекчаването на негативните ефекти, които демографската криза ще окаже върху нея. Първата крачка Първата крачка в тази посока беше направена от сегашното правителство, което през 2006 г. заложи в Закона за държавния бюджет срок до средата на 2007 г. да се изготви законопроект за функционирането на фонда. Управленският ентусиазъм обаче секна бързо и до средата на 2008 г. все още няма подобен нормативен документ. През изминалия месец от дясната опозиция обаче на два пъти се чуха рационални политически гласове, искащи активизиране на процеса по задействане на Публичния резервен пенсионен фонд, придобил популярност с названието Сребърен фонд. От СДС предложиха целият бюджетен излишък да бъде насочен към фонда. От БНД пък стигнаха по-далеч и внесоха в парламента специален проектозакон, с който се урежда неговото създаване, устройство, дейност и начини на финансиране. Явно в последната година преди вота, в която правителството навлиза в активна предизборна кампания, от него може да очакваме основно краткосрочни популярни мерки за вдигане на имиджа му, а опозицията ще е тази, която ще изземе ролята да предлага разумните идеи за необходимите реформи с дългосрочен положителен ефект. Реформи са нужни, защото демографските процеси в България не са оптимистични. Според прогнози на НСИ към 2060 г. трудоспособните български граждани ще са в размер на 50% от общото население на страната. В превод това означава, че един работещ ще трябва да издържа минимум още един пенсионер или лице в подтрудоспособна възраст. Ясно е, че единственото решение при сегашната система ще бъде държавата да прибягва във все по-голяма степен до общите приходи в бюджета, т.е. до всички данъкоплатци, за да изплаща пенсиите. Имайки предвид разходопокривния характер на пенсионната система, при който осигуровките на гражданите отиват основно за текущи пенсии, това със сигурност би довело до нейния пълен фалит. Тук трябва обаче да се обърне внимание на въпроса дали и в момента не може да се твърди, че системата е фалирала. Осигуровките финансират едва 50% от пенсиите Факт е, че и сега едва 50% от пенсиите се финансират от осигуровките, набрани от трудещите се, а останалата част се покрива от републиканския бюджет. От стартирането на пенсионната реформа в България преди 8 години например фонд “Пенсии” винаги е на дефицит – през 2000 г. недостигът е в размер на близо 514 млн. лв., а за 2008 г. се очаква той да достигне над 1,967 млн. лв. Преглед на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) показва, че общият дефицит по него, който тази година ще бъде покрит с трансфер от републиканския бюджет, е равен на 1974 млн. лв. От тази гледна точка не бива да има съмнение, че държавата може да си позволи да участва наравно с работодател и служител при поделяне на осигурителната тежест, каквото решение беше взето от правителството. Както признава самият министър на финансите, и понастоящем “държавата плаща приблизително 50% от осигуровките, само че ги плаща скрито под формата на бюджетна субсидия за НОИ”. Излишно е да се споменава, че тази бюджетна субсидия е генерирана от събраните данъци, които внасят активните български граждани. С други думи засега управляващите не виждат проблем, че системата на социалното осигуряване е на дефицит, по-важното за тях е, че засега държавата разполага с ресурса да финансира този дефицит. В крайна сметка дали от данъци или от осигуровки, парите идват от едни и същи хора – работещите българи, и се харчат винаги от правителството. Въпросът е докога може да продължи този начин на финансиране на системата. Създаването на т.нар. Сребърен фонд е крачка в правилната посока. Неговото активизиране и средствата, които ще се натрупат от инвестиционната му дейност, ще спомогнат за смекчаване на тежестта, която очакваната демографска криза ще окаже върху българската пенсионна система. Настоящият момент, при който сме свидетели на огромен бюджетен излишък (само за първите 5 месеца от 2008 г. той вече е в размер на 3 305,5 млн. лв.), е подходящ да бъде финансиран стартът на резервния фонд. Сега е времето управляващите да решат дали искат да използват този иззет от българските данъкоплатци ресурс за прагматични дългосрочни мерки в полза за цялото общество, или тези пари ще бъдат изхарчени неразумно за популистки и скрити предизборни цели. В допълнение трябва да се спомене, че идеята на опозицията част от бюджетния излишък всяка година да влиза в Сребърния фонд би имала и още един положителен ефект в посока на повишаване на финансовата рационалност на управляващите. След като бъде ясно предварително за какво ще бъдат използвани допълнително натрупаните в хазната средства, ще бъдат ограничени стимулите за наблюдаваното понастоящем сериозно подценяване на приходите при изготвянето на държавния бюджет. Сребърният фонд не е панацея Тук е важно обаче да се спомене, че само по себе си създаването на Сребърния фонд няма да реши проблемите в системата. Ясно е, че ако неговата цел е просто да спестява и натрупва пари чрез инвестиции сега, за да може да покрива дефицити в бъдеще, това би означавало просто продължаване на практиката на субсидиране на една фалирала система. По този начин няма да бъдат решени нито въпросите за ниските пенсии и високите осигуровки, нито пък ще се даде окончателен отговор срещу заплахите от очакваните демографски промени. От тази гледна точка подходът би трябвало да насочен към използване на ресурса на фонда за улесняване на постигането на дългосрочна стабилност чрез поемане на разходите по извършване на реформата в средносрочен план. До момента най-важна стъпка в стартиралата през 2000 г. реформа беше въвеждането на т.нар. втори стълб на пенсионната система. За жалост тази крачка не успя да стигне твърде далеч и понастоящем едва 5% от доходите на всеки работещ (за родените след 1959 г.) се насочват към частен фонд по негова “лична партида”. Икономическите анализи обаче показват, че този процент все още не гарантира получаване на самостоятелна пенсия по втория стълб на системата. Какъв ще е резултатът, ако ситуацията се запази, става ясно от актюерската прогноза на НОИ. Според нея човек, който се осигурява от днешна дата в продължение на 40 години и се пенсионира, ще получава пенсия, равна на около 25% от средния доход в страната. За сравнение трябва да се обърне внимание на факта, че в момента средната пенсия в страната се равнява на около 38–40% от средния доход и при това няма съмнение, че пенсиите са много ниски. Именно поради тази причина параметрите на реформата трябва да бъдат насочени към плавно преминаване от сегашната разходопокривна система с преобладаващо държавно участие към частна капиталонатрупваща пенсионна система. Положителните характеристики на капиталонатрупващия модел са многобройни, но най-важните от тях са свързани с повишаване на стимулите на гражданите да се осигуряват на база на реалните си доходи. При него има пряка връзка между личния принос на всеки осигуряващ се и размера на пенсията, която ще получава, защото, колкото по-рано човек е започнал да се осигурява и колкото по-големи са вноските, които прави, толкова по-голяма ще е натрупаната сума по личната партида. В допълнение този вид пенсионна система дава възможност за създаване на капитал в икономиката поради факта, че осигурителните вноски по същество представляват спестяване, което до настъпване на пенсионна възраст се инвестира в активи, носещи възвращаемост. Намаляване на осигурителната тежест Конкретно посоката на промените може да е насочена към постепенно намаляване на осигурителната тежест с тенденция да се достигне до 10%, съпроводено от паралелно увеличаване на частта, която отива в частен фонд (т.нар. втори стълб) с тенденция в перспектива сегашната вноска от 5% да бъде удвоена и да представлява цялата осигурителна вноска. С други думи това би означавало предприемане на стъпки за преминаване изцяло към това, което представлява сегашният втори стълб на пенсионното осигуряване. Идеи, които не са нови за страната ни и от няколко години се предлагат от група авторитетни български либерални икономисти. Остава да видим дали тези идеи и разумните предложение на опозицията ще бъдат възприети от управляващите, или те ще предпочетат единствено да зарадват електората си с временно повишаване на пенсиите, оставяйки и за в бъдеще България да се лута по следите на изгубената си пенсионна реформа.