Сп. “Икономист” От времето на индустриалната революция преди 200 години човечеството зависи от изкопаемите горива. Идеята, че това може да се промени, трудно се възприема. Възможно е “зелените” да се заяждат. Съзнанието може да се измъчва. Възможно е термостатът на парното да отиде с един-два показателя надолу. Може да дойде ред на една по-малко жадна за гориво кола. Но чак пък да спрем да използваме изкопаемите горива? Невъзможно е да си го представим - наистина ли те имат алтернатива? Краят на света с края на петрола? Подобна липса на въображение е същността на дебата за промяната в климата. Посланието на “зелените”: “Ползвайте по-малко енергия”, няма да реши проблема, освен ако икономическият растеж не спре едновременно. А ако това не стане (и то няма да стане), всяко спестяване на енергия скоро ще бъде изядено от по-голямата употреба поради нарастването на населението. Следователно дори да живеем като отшелници, това е вариант, който ще ни донесе облекчение само в краткосрочен план. И докато мрачното предсказване на оплаквачките на природата като че ли е на път да се сбъдне в момент, когато цената на петрола се покачва до тавана, а идеята, че черното злато може да свърши, вече не се произнася шепнешком по ъглите, а се обсъжда открито, човек лесно би могъл да се изкуши от мисълта, че краят на света наистина наближава. Не всички обаче са настроени така песимистично. Във въображението на тесен кръг физици, биолози и инженери започват да се оформят контурите на един алтернативен свят. В момента се правят планове да се сложи край на основаващата се на изкопаеми горива икономика и те не са кой знае колко болезнени. Вместо да тормозят и плашат хората, пророците на енергийните технологии се опитват да ги съблазнят. Те обещават свят, в който на едно определено равнище нещата ще са се променили до неузнаваемост, но на друго ще са останали удобно същите и дори може да са станали по-добри. Алтернативните източници Алтернативните източници на енергия звучат като претекст за измъкване от положението. Вятърните мелници и слънчевите панели трудно могат да бъдат възприети като средства за произвеждане на достатъчно енергия за захранване на един зает, егоистичен свят, каквато роля изпълняват сега пещите и парните турбини. Задвижваните с батерии автомобили междувременно са леко комични - приличат повече на коли за разнасяне на мляко, отколкото на “Мазерати”. Защитниците на новите източници обаче са сериозни. Макар че мнозина са заинтересовани от ползите за околната среда, техният главен мотив са парите. Те инвестират парите си в идеи, които вярват, че ще им донесат много големи суми. А за да може дадена алтернатива да направи това, е необходимо тя да е също толкова евтина и лесна за употреба, ако не и повече, от източника, който заменя. Когато става въпрос за заместители на петрол, намирането на по-евтини алтернативи внезапно започва да изглежда съвсем не като проблем. Биогоривата или батериите, които ще захранват автомобилите в алтернативното бъдеще, трябва да бият петрола по днешните цени. Разбира се, те няма да са утрешните цени. Цената на петрола може и да спадне, но така ще стане и с цената на биогоривата, когато нововъведенията подобрят посевите, производствения процес и горивата. Автомобилите с батерии Електрическата енергия междувременно ще остане по-евтина от добиваната от петрола през почти цялото обозримо бъдеще, а утрешните електроавтомобили ще са лесни за зареждане с енергия от гнезда, така както са днешните с бензин от колонки. За разлика от движещите се с водородни клетки коли автомобилите с батерии не се нуждаят от нови канали за снабдяване с нужната им енергия. Съществуващата мрежа, ако бъде пипната тук-там и подобрена, ще е достатъчна инфраструктура. От значение е природата на тези електростанции. Все по-вероятно е те също да бъдат алтернативни. Вятърната енергия започва да се конкурира с природния газ, чиято цена се повишава в хармония с котировките на петрола. Тя освен това се доближава до стойността на въглищата. Слънчевата енергия изостава с няколко години, но най-модерните системи вече обещават цени, съпоставими с цената на вятърната. В действителност и двете индустрии са толкова печеливши, че производителите не могат да изпълнят всички поръчки и недостатъчното предлагане тласка цените на по-високи равнища, отколкото биха били иначе. От полза би било, ако въглищата - най-евтиното гориво за производство на електроенергия, бъдат обложени с данък с цел да се плаща за последиците за климата, които причинява отделяният при изгарянето им въглероден диоксид. Но дори и без такъв данък някои амбициозни предприемачи вече залагат на алтернативи, които са по-евтини от въглищата. През 70-те години на миналия век имаше не геоложки, а политически манипулиран недостиг на петрол. И сега няма геоложки недостиг. Това обаче няма значение, при условие че има две разлики между тогава и сега. Първата е, че това повишаване на цените е причинено от търсенето. Повече енергия е необходима навсякъде. Това осигурява истински удобна възможност за алтернативните източници. Втората причина е, че светът е 35 години напред в технологично отношение. Малцина вярват сега в ядрената енергия, въпреки че урановите атомни реактори може и да се върнат на мода. Идеята за основана на водорода икономика също избледнява бързо, но 35 години на подобрения направиха вятърната и слънчевата енергия, както и високотехнологичните батерии привлекателни. В момент, когато тези алтернативни източници започват да бъдат споменавани насериозно, техният възход, надяват се оптимистите, ще стане неумолим. Ще се развият икономики от голям мащаб и армии от инженери ще ги попреработят, за да ги направят още по-ефективни и евтини. Някои мислят, че алтернативните източници на енергия ще бъдат в основата на един по-голям икономически бум от онзи, причинен от информационните технологии. Спорен въпрос е дали този бум ще настъпи достатъчно бързо, за да спре достигането на натрупвания в атмосферата въглероден диоксид до опасни равнища. Без алтернативни източници на енергия това обаче е сигурно. Най-доброто нещо, което могат да направят богатите държави, е да насърчат употребата на алтернативните източници, като обложат с данъци въглеродния диоксид, дори и да знаят, че страни като Китай и Индия няма да последват примера им, и да премахнат субсидиите, които благоприятстват изкопаемите горива. Останалото трябва да свърши конкуренцията.