The New York Times “Канон” вече не строи нови фабрики в Китай и не разширява сегашните. В същото време обаче увеличава двойно инвестициите и предприятията си в Азия. “Нисан” обаче достроява автомобилния си център. Компанията за бельо “Ханесбрандс” от Уинстън-Салем, Северна Каролина, строи две нови фабрики в Китай. Шанхайската “Тексхонг текстайл груп” също разширява производството си. ...Плюс едно Китайската индустрия си остава най-популярната световна дестинация за чуждестранни инвестиции, като за м.г. инвестициите са почти $83 млрд. Повечето мултинационални компании обаче вече се насочват към стратегия, която компаниите и анализаторите наричат “Китай плюс едно”. Това значи, че азиатските инвестиции се насочват и извън Китай, като особено предпочитана дестинация е Виетнам. В основата на тази тенденция са множеството проблеми в китайската икономика, като инфлацията, недостига на работна ръка, дефицита на енергия, силния китайски юан, променливата правителствена политика, а дори и възможни граждански бунтове някой ден. И най-важното – заплатите в много производствени сектори в Китай са нараснали с близо 25% за година, при това в долари. Следователно производството в Китай вече не е толкова на сметка. Дори и компаниите да намерят други места за производството си, навсякъде ще бъдат преследвани от прегрялата икономика. Във Виетнам например инфлацията за май беше 25,2%. Застрашено е нещо повече от корпоративната печалба. Когато себестойността на производството на стоки в Азия се покачва, американските потребители неизбежно страдат. Американското министерство на труда съобщи в четвъртък, че импортните цени за китайските стоки са по-високи с 4,6% за май, сравнени с цените преди година, а стоките от Югоизточна Азия са скочили с 6,4% . Със стратегията “Китай плюс едно” компаниите целят да омекотят риска от струпване на производството само в една страна, а оттам – и зависимостта от една-единствена икономика. Мултинационалните корпорации “мислят за целия свят и за запазването на баланса” между Китай и останалите страни, твърди Едуард Канг, главен изпълнителен директор на производителя на спортни облекла “Евър-Глори интернешънъл” от Нанджин, Китай. “Евър-Глори”, която продава на “Уол-Март” и “Кол'с”, строи нова фабрика във Виетнам. Компаниите, които остават в Китай, отчаяно се опитват да контролират разходите си. “Ще запазим производствения си капацитет в Китай, но ще го направим по-автоматизиран и ще намалим броя на служителите”, казва Лорънс Шу, главен финансов директор на шанхайската “Тексхонг”, един от най-големите световни производители на тъкани от памук и спандекс. Квалифицирана работна ръка в Тайланд и Виетнам За да ограничи разходите за труд, “Ханесбрандс” строи голяма автоматизирана фабрика в Нанджин, както и две в Тайланд и една във Виетнам (в добавка към онази, която вече купи във Виетнам). Джералд Еванс, президент по снабдяването за международните пазари в “Ханесбрандс”, казва, че в сравнение с Китай “както във Виетнам, така и в Тайланд попаднахме на много по-подготвена земя и по-квалифицирана работна ръка”. “Ханесбрандс” ще прехвърли част от производството си от Мексико и Централна Америка в Азия. В китайските земеделски селища вече не достигат способни и здрави млади работници, които да работят във фабриките. Затова и заплатите на много от работниците на поточни линии скачат с повече от 10% годишно. А заплащането на квалифицирания труд, като например на машинните техници, расте още по-бързо. В крайбрежните провинции, в които има достъп до пристанища, дори неквалифицираните работници вече получават $120 и повече месечно при 40-часова работна седмица. Надниците във вътрешните провинции, където транспортът е по-скъп, са малко по-ниски, но също се покачват бързо. Китайците може и да получават под $1 на час, но работниците във Виетнам получават около $50 месечно за 48-часова 6-дневна работна седмица. “Тексхонг” изчислява, че средната стойност на труда на всеки текстилен работник в Китай ще нарасне с 16% само за тази година плюс увеличението на разходите за осигуровки - върху ръста от 12% за миналата година. С въвеждането на нови закони става все по-трудно на компаниите да не плащат допълнителни осигуровки, като например пенсионни, а това увеличава още повече стойността на труда. Когато този ръст се комбинира с ръста на валутата, чиито нива спрямо долара се покачват годишно с над 10%, разходите за китайска работна ръка в момента се увеличават с 25% и повече годишно. 0% корпоративен данък за първите 4 години Инфлацията в Китай, която надвиши 8% през февруари, март и април и 7,7% - през май, показва, че разходите за труд ще нарастват още по-бързо. Това може да повиши цените на много стоки, които се експортират за САЩ. Китай вече е на път да се откаже и от практиката на по-ниския корпоративен данък за компаниите с чужда собственост. Виетнам все още предлага на чуждестранните инвеститори корпоративен данък от 0% за първите четири години и 5% (т.е. половината от обичайния данък от 10%) за следващите 4 години. Преките чуждестранни инвестиции в Китай са нараснали с 1/3 за последните 3 години. Преките чуждестранни инвестиции във Филипините са нараснали повече от два пъти за същия период, в Индия - пет пъти, а във Виетнам - повече от осем пъти. По-бързият ръст в останалите азиатски страни отчасти се дължи на по-ниските стартови позиции. Инвестициите все още растат бързо, а стартът вече е по-висок. Например за 2007 г. Виетнам има близо $18 млрд. чуждестранни инвестиции.