Иван Р. Тодоров, анализатор, „Политикъл кепитъл-България“ С приближаването на юлския мониторингов доклад зачестяват прогнозите на българските политици и анализатори за неговия цялостен тон и за евентуалните последствия за България след неговото публикуване. Вече няма съмнение, че той ще съдържа сериозни забележки по отношение на напредъка на страната ни в т.нар. области, будещи притеснение. По-интересно е обаче докъде ще стигне тази критичност и какви ще са евентуалните вътрешнополитически ефекти от нея. Тук трябва да се припомни, че до момента България не е получавала преобладаващо позитивен мониторингов доклад. В тази връзка от голямо значение е дали Брюксел ще се задоволи отново само да разкритикува страната, или ще вземе по-строги мерки, за да накара управляващите в страната да извършат ефективно изискваните от тях усилия. Желанието за поемането на по-твърд курс очевидно е налице, въпросът е дали крайното политическото решение ще е за прилагането му в пълна степен. „Подкопаване на основите“? Междувременно по типичен български маниер през миналата седмица премиерът Сергей Станишев в интервю за в. Financial Times предупреди, че Брюксел рискува да подкопае основите на българското правителство и да насърчи политическите екстремисти, ако наложи сурови санкции заради неуспеха на София да се справи с корупцията и организираната престъпност. Аргументирани по такъв начин “заплахи” бяха нееднократно излъчвани и преди членството на страната към ЕС, когато в Европа се надигаха настроения за активиране на едногодишната отлагателна клауза за присъединяване. Подобно поведение в настоящия момент обаче сякаш потвърждава, че има основание в критиките срещу българските управляващи, че “обичат повече да говорят, вместо да действат”. Отново вместо пълна концентрация на усилията на правителството за справяне със слабостите се избира тактиката на презастраховане чрез излъчване на контрапредупреждения към европейските партньори. В превод призивът на премиера означава желание за доклад, чийто тон се определя от политически съображения, а не от реалния напредък на страната. За пореден път сякаш се забравя, че подобрението в посочваните от Европейската комисия (ЕК) сфери ще бъде от полза най-вече за развитието на страната и повишаване на качеството на живот на нейните граждани. Продължаването на европейската интеграция, за което са необходими изискваните от Европа реформи, не е цел, а средство в този процес. Какви са възможните санкции, които могат да бъдат наложени след доклада на ЕК? На този етап, изглежда, няма основание за задействане на по-радикалните мерки като “отрязване” на България от Общия пазар и активиране на чл. 7 от Договора от Ница. Те се предвиждат, в случай че страната представлява икономическа заплаха за ЕС или ако държава членка нарушава или има риск да наруши фундаменталните принципи на ЕС. Това, което по-скоро е на дневен ред, е въвеждането на финансови санкции чрез последователно прекратяване на програмите по европейските фондове. Вече се лансира информацията, че Европейската комисия обмисля въвеждането на допълнителен мониторинг на България за европейските фондове и създаването на нов безпрецедентен механизъм за регулираното отпускане на средствата от тях и начините на изразходването им. Другата възможна санкция е т.нар. малка предпазна клауза в областта на правосъдието и вътрешния ред. Най-прекият ефект от нея би бил непризнаване на решенията на българските съдилища в страните - членки на ЕС, и отдалечаване далеч във времето на приемането на България в шенгенската зона. Въпреки че има основания за подобна мярка, ЕК едва ли ще я предприеме. Тук трябва да се отбележи и фактът, че мониторинговият доклад излиза точно след ирландското “не” на Договора от Лисабон, поставящ европейските политици в нова ситуация по дебата за бъдещето на ЕС и даващ основание за поредна вълна от евроскептицизъм. В крайна сметка може да се окаже, че за пореден път общият тон на мониторинговия доклад ще бъде плод на политическо решение и ще е по-скоро в посока на засилена критика, която обаче ще е подплатена по-скоро с умерени санкциониращи мерки. Целта ще бъде да не се “обезкуражи” поетият от българските управляващи курс към необходимите реформи, независимо колко неефективен е той досега. Гаранции за приключване на мандата Какви биха били все пак вътрешнополитическите ефекти от негативен мониторингов доклад? На първо място, опозиционните сили ще продължат да изграждат една от основните линии на атака срещу правителството на базата на европейската критика. Може да се очаква, че непосредствено след публикуването на документа ще бъде иницииран вот на недоверие, обоснован с провала на правителството да реализира необходимите реформи. Трябва обаче да се спомене, че въпреки че тройната коалиция не провежда стабилна управленска политика, стабилното парламентарно мнозинство, с което разполага, й гарантира завършване на мандата. Дори и президентът, независимо от предизвикалите общонационална дискусия забележки към премиера и кабинета, в телевизионно интервю в началото на тази седмица заяви, че без значение от съдържанието на доклада правителството не само трябва, но може и има капацитета да остане на власт. Единственият, заплашващ консолидираността на мнозинството, сценарий е НДСВ да реши, че негативният доклад и сипещите се критики от Европа окончателно обезсмислят най-силно артикулирания през 2005 г. аргумент за присъствие на партията в тристранния формат – гарантиране на европейския път на България. Дори да се развие този имагинерен вариант и цялата сегашна група на партията да оттегли своята подкрепа за правителството, ДПС и БСП ще останат със 115 народни представители. С други думи ще са им нужни само 6-10 депутати за ново абсолютно мнозинство, които в случай на спешност след “подходяща аргументация” могат да бъдат осигурени от независимите или дори от някои опозиционни парламентарни групи. В крайна сметка тонът на мониторинговия доклад би имал по-голямо значение за стабилността на кабинета, ако българското общество беше по-чувствително към процесите на европейска интеграция. И тук обаче сякаш не се прави пряка връзка и не се осъзнават директните ползи за всеки българин, до които ще доведе пълноценното и ефективно изпълнение на всички европейски препоръки и забележки. Фактът, че все още европейските въпроси се разглеждат дистанцирано и се пречупват преди всичко през призмата на вътрешнонационалните проблеми, лимитира възможността за сериозна дестабилизация на управлението вследствие на засилената европейска критика. Може да се прогнозира, че при прекалено остър тон на доклада управляващите биха предприели опит за неговото неглижиране чрез стратегията на допълнително разграничаване между процесите на европейска интеграция и цялостното развитие на страната. Манипулативно или не, но в общественото пространство като най-осезаем проблем в отношенията между България и ЕС се извежда опасността от замразяване на средствата по еврофондовете. Самостоятелно развитие Поради тази причина би било по-лесно да се наложи твърдението, че след като БВП за 2007 г. възлиза на 56,5 млрд. лева, растежът през първото тримесечие на 2008 г. бележи 7,0% увеличение спрямо първото тримесечие на 2007 г., бюджетният излишък за първите четири месеца е от порядъка на 2,7 млрд. лева и т.н, то България може да се справя и без тези европейските средства. Оттам нататък не е трудно да се направи и крачката към още по-опасната теза, че страната може се развива добре и самостоятелно. По този начин обаче се пропуска фактът, че до голяма степен това развитие се дължи на включването й в Обединена Европа. Всеки от нас трябва да си зададе въпроса - щом като страната и гражданите й могат да постигат такива добри макроикономически резултати въпреки недоброто управление, високите нива на корупция, неефективната съдебна система, разширяващото се използване на нерегламентирани изборни практики и слабата усвояемост на европейските средства, то какво би се случило, ако натискът на Брюксел за подобрения във всички изброени сфери даде резултат и България се превърне в нормална европейска държава? Управляващите пък би трябвало да се запитат разумно ли е да бъдат пропилени изключителните възможности, които открива европейското членство, поради недостатъчна воля за реформи и енергични действия.