Нора Стоичкова Оня ден се разчу, че американски експерти са набелязали „спасителна жилетка” от крути мерки за борба с корупцията у нас. Което е похвално, разумно и навременно. Стига на правителството наистина да му остане време да ги осъществи. Преди да го обвеят ветровете на промяната. В „жилетката” обаче боде очи следната констатация: „Няма нужда дребните престъпления да се разследват.” Таман ще разтоварим от някои „дребни отговорности” шляещите се и без това униформени по улиците. Защото, щом няма да разследваме хулиганите, няма и да ги наказваме. Защо полицаите да ги задържат по 24 часа тогава и да берат главоболия с разни заможни родители и прочие. Нали така! Защо да пречим и на шумните пиянски компании в събота вечер, които ще продължат да тероризират цели блокове с невинни български данъкоплатци, всеки от нас спокойно ще си мята боклуците през прозореца. Без страх от общината. Тая препоръка обаче има една хубава страна. Най-сетне ще можем да опердашим и без особени ядове онова напористо цигане, което на всеки светофар се мята като пума на предния капак на колата ни. Решено на живот и смърт да умие предното ни стъкло. Ще продължим да се ругаем, да се млатим и да си чупим стъклата, както досега. Без страх от възмездие. Както досега. Докато не излети някой зъб, докато не се счупи витрина или пък не изнасилят някое малолетно дете в градинката на Археологическия музей. Току под носа на властта и охранителните й органи. Защото предстои да им забранят да се мешкат, ако някой запотен чичко заговаря дечурлигата край училищния двор. За протокола: т.нар. дребни престъпления са онзи ежедневен тормоз върху българския гражданин, за който не се предвижда състав по чл. 325 от НК, а се наказват с административна санкция - забележка, предупреждение, глоба от 10 000 до 20 000 лв., пробация, полагане на общественополезен труд. Пример за такова „дребно престъпление” са домашните и комшийските скандали, както и перманентният тормоз на музикалните меломани и пиянските им компании. Леката телесна повреда, като шамара, също. Или онзи „възпитателен„ бой и психически тормоз вкъщи, в училище или на улицата. Важно е да не литне някой зъб, защото „деянието” веднага се прекатегоризира в средна или тежка телесна повреда. Всичко изредено дотук са все аспекти на т.нар. дребно хулиганство, което според Указа Му е една „непристойна проява като употреба на псувни, ругатни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, органите на реда”. Т.е. всичко, което е с ниска степен на обществена опасност и не представлява престъпление по смисъла на чл. 325 от НК. А ако си и под 16 години – и административна санкция не те лови. Въпросният член 325 от НК е страшен само на книга. Защото от него никой истински престъпник или сериозен адвокат не се бои. Просто трябват пари и връзки в полицията, прокуратурата и съда. Трафикант да си, излизаш условно от кашата. Най-много. Виж, ако не си богат човек и речеш да опердашиш онези невръстни келеши, които ти дърпат чантата в трамвая, като нищо може да те пратят да засаждаш дръвчета. Ето кое истински застрашава реда и сигурността в страната. Защото углавното деяние винаги започва най-напред с „невинното” непристойно поведение. И няколко по-дребни нарушения на обществения ред. Така че кахърните американските експерти, вместо да препоръчват да се прекратят разследванията върху дребните престъпления, трябва да видят нещо твърде очевидно - в България няма защита на най-дребните човешки и граждански права и свободи. Като правото и свободата на придвижване, на сън и почивка събота вечер например. А именно от тези дребни човешки права и свободи започва държавността, започва демокрацията. И ако същата тази държава не ги гарантира, углавните престъпници ще продължават да се греят на слънце, докато нормалните граждани ще стоят зад решетките, вкъщи.