Вежди Рашидов Сънувам нощес Перперикон. Събуждам се и давам съвет - „Слагайте Перперикон на еврото, че на мен много ми харесва!“. Това е пълна самодейност. И цялата тази дискусия за българските символи, на която станахме свидетели напоследък, намирисва на самодейност. Не може да се събудиш с някакъв пейзаж в главата и да го предложиш за български символ. Светините са си светини. На всички ни е мил и Рилският манастир, и Царевец. Не става дума да подкрепим една кандидатура за сметка на друга, a да проявим професионално отношение към проблема. Парите са държавни знаци. Като печатите. Затова българският символ върху тях трябва да бъде професионално изработен, съобразен с принципите на хералдиката. Хералдиката съществува, откакто съществуват цивилизациите. От културата на маите, на етрусите. От древния Египет. Хералдиката се изучава поне пет години. У нас има добри специалисти по хералдика, аз ги знам кои са. Въпросът е хората, които обсъждат символите, дали ги знаят. Известно е, че лъвът е символ на силата и властта. Биволицата - на добротата, бухалът - на мъдростта. И т. н., и. т.н. Всичко в тази наука си има логика. И когато се избират символите върху монетите, изборът трябва да бъде подчинен на тази логика, а не на мераците, с които някой се е събудил сутринта. Не бих искал да вземам отношение по темата за символите, защото предпочитам да се доверя на експертите. На професионалистите, които се занимават с хералдика и приложна графика. Българските банкноти са едни от най-красивите в света, по-красиви дори от еврото.. Те са дело на отлични професионалисти. Знаят ли хората в България кои са авторите на българските банкноти? Ето, една гатанка задавам! И съм убеден, че 100% от хората не знаят кой е авторът на герба на републиката нито на ордените, с които награждаваме най-заслужилите люде. А това са знаците, които узаконяват държавността у нас. Това са печатите на нашата държава. Защо тогава не дадем думата на професионалистите да изберат какво да има върху еврото? Вместо да правим дискусии, в които се изказват какви ли не непрофесионални мнения?! Много често у нас стигаме до кича и безобразието. Създаваме неща, които след време имат смешно или тъжно отражение в реалния живот. Защото даваме право на улицата да решава съдбовни въпроси. Като пример ще посоча матурите, за които се спори вече толкова години. Държавата трябва да престане с това ласкаене и флиртуване с улицата, а да се заеме много сериозно и професионално с всичко, което я касае като институция. Крайно време е да го стори! Да разчитаме на експертите във всички области! Включително и на тези, които имат и подготовката, и културата, и професионалните умения да определят българския символ върху еврото.