Богомил Герасимов, председател на асоциация „Семейство за всяко дете“ Председателят на Народното събрание Георги Пирински поема под свой патронаж поредната кръгла маса, посветена на децата, отглеждани в социални домове. В зала „Изток“ на парламента, тяхната съдба ще бъде за кой ли път обсъждана от представители на министерствата на социалната политика и правосъдието, държавната агенция за закрила на детето, неправителствени организации. Ще си кажат думата и директорите на институциите, където растат децата, лишени от родителска грижа. Чест прави на двете депутатки – Фатме Илияз от ДПС и Евгения Живкова от Коалиция за България, че дават старт на такава дискусия. Защото броят на децата в институциите расте, а социалните домове са пълни със здрави и прави деца, които все имат шанс да бъдат осиновени, сиреч да попаднат в семейство, което да ги отгледа и възпита в любов. Миналата година в България са осиновени по малко от 650 деца. Само 100 българчета без родители са имали щастието да бъдат осиновени в чужбина. Жалка бройка на фона на армията от изоставени деца, които живуркат по социалните заведения! Затова е логичен въпросът кой пречи на осиновяването? Какво лишава децата от реалната възможност да се сдобият с родители? Дългогодишната ми работа в неправителствена организация ми даде възможност да се убедя, че за да намерим семейства на лишените от родителска грижа, трябва да се опрем на стабилно законодателство, съобразено единствено с интереса на детето. В процес на обсъждане е проектът за нов Семеен кодекс – надежда, че най-после ще разполагаме със закон, който да развърже ръцете на експертите, призвани да съдействат за осиновяването. За жалост този проект буди и недоумение, и много тревожни въпроси. Вписване в регистър за осиновяване Биологичните родители на 90% от децата, които са настанени в институции, не са дали нотариално заверени декларации, че са съгласни децата им да бъдат осиновени. Това осъжда малките несретници да си прекарат живота, преминавайки от дом в дом, а когато навършат 18 години – да излязат на улицата. Новият Семеен кодекс трябва да предвиди действителни мерки за защита на тези деца от безхаберието на родителите им, а също и от администрацията, която е натоварена да пази интересите им. Засега вписването на децата в регистър за осиновяване се точи с години. Предложението на експертите от Министерството на правосъдието, работили върху проекта, е меко казано, недообмислено, неизпипано юридически и неефективно - децата без декларации да бъдат вписвани в регистрите „в срок от 6 месеца от датата на настаняването”. Практически това означава че тези деца ще получат шанс най-рано 2-3 или повече години след настаняването в институция да бъдат вписани в регистъра за осиновяване. Защото толкова трае съдебната процедура по настаняване в домовете. Ефективна промяна ще настъпи, ако вписването на децата в регистър става в срок от 6 месеца след тяхното фактическо настаняване в дом. 6 месеца са абсолютно достатъчен срок, в който би следвало и родителите, и роднините на едно дете да се погрижат за него и да не допуснат то да остане в институция. Сиреч да си го вземат и да си го гледат у дома. Ако това не стане, ред е на държавата да се намеси. В този смисъл думата „фактическо“ има съдбовно значение за бъдещето на тези деца. Тя ще бъде разковничето за активизирането на процеса, за отпушването на осиновяванията. В момента в България има повече от 300 000 бездетни семейства. Голяма част от тях са кандидат осиновители. В същото време повече от 10 000 деца са настанени в домове, без ясен отговор защо досега не са предложени за осиновяване. Явно е че вписването в регистър трябва да се ускори – а това ще стане само ако промяната залегне в новия Семеон кодекс. Чиновникът в България се пробужда, единствено когато му следят работата и му налагат санкции, ако не я върши добре. Това важи с пълна сила и за социалните работници,от които зависи съдбата на децата по домовете. Следва основателният въпрос - защо Проектът за нов Семеен кодекс не предвижда наказания за недобросъвестната администрация, заради която децата не се вписват в регистри? Приемното семейство – балон, който се спука От няколко години насам слушаме помпозни обещания, че приемното семейство е панацеята, която ще изведе децата от сациалните домове. Резултатът обаче е плачевен – стотина приемни семейства в цялата страна на фона на армията от деца без родители. Да не говорим, че приемното семейство практически ощетява детето, защото то не може да бъде наследник на своите приемни родители, тоест няма да се ползва от правата на осиновен син или дъщеря. Съмнения за корупция Практиката показва, че институтът на приемното семейство се използва, за да бъде заобиколен редът за осиновяване и за да се узакони една съществуваща порочна форма, която е предпоставка за корупция. Бебета с отказ от биологичните родители се дават на приемни семейства, защото процедурата е по-лесна и по-бърза от осиновяването. А след няколко месеца тези привилигировани приемни родители предприемат стъпки за пълно осиновяване! Логично е да се помисли, че това „предимство“ не е дадено безплатно – тоест протежираните кандидат осиновители, маскирани като приемни родители, са си платили за далаверата. А според слуховете цената на такава услуга скача до 5000 евро. Приемната грижа е вид социална услуга, която е временна мярка за закрила на детето. Недопустимо е смесването на двата института – този на осиновяването с другият – на приемната грижа. Философията на приемната грижа е да реинтегрира децата, а не да създава емоционална връзка между приемните родители и детето. Ето защо новият Сеемен кодекс трябва ясно и точно да регламентира стъпките, които социалните работници трябва да предприемат, за да бъде изведено едно дете от институция - на първо място, да му се намери осиновител – в страната или в чужбина. А ако това е напълно невъзможно – да се търси приемно семейство.