Михаил Рангелов В България има една категория хора, които не се вписват в общите представи за нормалност. Те са свикнали да получават ниските си заплати със закъснение, да бъдат тормозени, обиждани, оплювани и въпреки това да се гордеят с работата си. Това са железничарите. За щастие или нещастие аз съм от железничарско семейство. Цялото ми детство, средно и висше образование, както и професионалната ми кариера са преминали под знака на двете релси. Първата играчка, която си спомням, беше детското влакче „Пико“, което баща ми донесе от Германската демократична република. Още в предучилищна възраст разбрах какво е конкуренция, тъй като доста трудно се дореждах до него. Въпреки това на шест години знаех какво е гърбица, какво е английска стрелка и каква е разликата между електрическата и дизеловата тяга. На седем години построих с това влакче макет на гара Варна, който беше възнаграден с бонус шоколадово яйце. Невиждан лукс по това време... Обратната страна на железничарското поведение изпитах, когато бях първокурсник във Висшето военно транспортно училище. Като се прибрах след първия семестър, баща ми между другото ме попита колко е разстоянието между двете релси в България. Не можах да му отговоря и той ме изгони от къщи. В крайна сметка след намесата на коалиционния партньор (майка ми) успях да се прибера, но чак след като научих правилния отговор. Защо си припомних тези случки? Дали наистина БДЖ не става за нищо Преди седмица депутат от временната комисия за разследване на пожара във влака София-Кардам обвини железниците, че били отвратителни и не ставали за нищо. Подкрепи го друг депутат от същата комисия – и той обясни колко кофти и опасно било да се пътува с влак. В общи линии: „Драги избиратели, вижте колко работа вършим и колко съвестни народни представители сте изпратили в парламента.“ Ерго заслужили сме допълнителните премии, които получаваме като членове. И ще си удължим срока, за да установим причините за трагедията, защото от много работа не можем да се оправим. Всъщност самото създаване на комисията беше изцяло популистко с цел да се демонстрира активност. Защото нито един от депутатите в нея не би могъл да отговори на въпроса на баща ми: колко е междурелсието в България. Какво разследване на причините за пожара би могъл да извърши Христо Бисеров (член на въпросната временна комисия – бел.а.)? Той е специалист по други дейности – например луксозно строителство, партийно строителство, но не и по експлоатацията на влаковете. Комисията дори не си направи труда да назначи експерти, а направо поиска готовия доклад от транспортното министерство. Ами за какво е тогава? При положение че докладът може да бъде изнесен и от ведомството на Петър Мутафчиев. Поредното удължаване Може би депутатът Румен Ангелов е прав, че железниците са отвратителни. Защото, когато се возиш на парламентарен мерцедес, влакът изглежда неприятен. А със сигурност едва ли някой член на комисията използва редовно правото си на безплатно пътуване по железниците. При положение че може да използва кола с климатик и с буркан отгоре. (Отчетите за разходите на няколко парламента подред дават ясна представа, че депутатите се возят на влак само ако някой министър ги покани...) Иначе е лесно да оплюеш железничарите, защото те са свикнали да бъдат употребявани от политиците от много години насам. Носят колективно вината за тежкото положение на БДЖ, за всяко произшествие, което стане по жп мрежата, за миризмата във влаковете и пр. И винаги се вади картата с милионите левове субсидии, които държавата наливала в бездънна каца. Но пропускат, че тези пари са основно, за да компенсират ниските цени на билетите за хората – електората, от тяхна гледна точка. И че когато са на власт, притискат компанията да не закрива губещите линии. Защото гласоподавателите по тези райони може да обърнат вота, а като цяло да изглеждат добрички... Ако временната комисия е толкова загрижена за безопасността на жп транспорта, нека предложи промени в закона, които да класифицират нападенията с камъни и кражбите на елементи от жп инфраструктурата като форма на тероризъм. Нека да се забрани тотално изкупуването на жп скрап от частни лица. Това е, което железничарите и пътниците искат. Защото основната опасност за влаковете се крие именно от кражбите от релсите, проводниците и спирачните механизми на вагоните. Хубаво е депутатите да сложат на кантар двете групи – защото тези текстове ще изгонят част от мургавия електорат на следващите избори, но ще им донесат уважението на близо 35 000 железничари. А то не се печели с кебапчета и бира.