Кирил Аврамов, директор, „Политикъл кепитъл България” В последните дни една колкото актуална, толкова и болезнена тема - тази за реформирането на публичния сектор в България, отново влезе в дневния ред на обществото чрез медиите. Това се случи след изказване на министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев. След редовно заседание на правителството миналата седмица той заяви, че ако административните структури не извършат предвидените от бюджета 12-процентни съкращения, е възможно да изчерпят парите си преди края на годината. Министърът добави, че до момента най-много съкращения са направени в ръководеното от него ведомство, следвано от министерствата на икономиката и енергетиката, на труда и социалната политика и на финансите. Всички ведомства трябва самостоятелно да достигнат заложените параметри за оптимизация на щатовете или ще бъдат принудени да пускат своите служители в неплатен отпуск в края на годината, тъй като допълнителни пари от централния бюджет не се предвиждат. Двояк прием Подобни изявления от страна на правителството в период на обявен рекорден бюджетен излишък се приемат двояко от електоралната аудитория – за едни, това е една от първите стъпки в правилна посока, за други, персонална несигурност в ситуация на декларирано благосъстояние. Всичко това на фона на задаващи се много „нервни” избори догодина, на които всеки глас ще бъде от значение за всекидневно губещите авторитет политически партии, борещи се с всякакви средства за кредита на доверие на стресираните гласоподаватели. Къде е заровено кучето? Съкращенията в бюджетната сфера е щекотлива тема за общество като нашето, където „държавната работа” има специфично място в народопсихологията ни, като тих пристан за натрупване на социален капитал, осребряване на контакти и подсигуряване на постоянен семеен приход. Същевременно работата във висшата администрация се счита за добър трамплин към успешен преход в света на частната инициатива, както и възможност за добро сътрудничество с фирмите, които правят бизнес „от държавата” – изпълнение на обществени поръчки, проекти и др. Ако се вгледаме в числата обаче, ще видим, че в периода 2000 – 2007 г. населението на страната е намаляло с 470 000 души, а в същото време чиновническият апарат е нараснал с около 46 000 души. Това означава, че представителите на над 40 000 домакинства в страната разчитат на държавна заплата за подкрепа на семейния бюджет. Те са и традиционен и сигурен електорален ресурс, тъй като в края на всеки мандат на управляващите сме свидетели на ефективна подкрепа от страна на благодарната администрация. Същевременно на всички е ясно, че непопулярните мерки по оптимизацията на държавния апарат са трудна задача, най-малкото, защото инициативата трябва да дойде „отвътре” (тоест от самия апарат), както и защото администрацията е развила особено „устойчива резистентност” към реформа. Тази резистентност е особен вид имунитет, който й помага да възпира всякакви опити за рационализация и намеса в нейния „вътрешен живот”. Бюрокрацията също така има чудното свойство винаги да изисква повече пари за задачи, с които не се е справила в миналото и обещава да ги свърши в следващия бюджетен период по-добре. За да ги свърши по-добре обаче, ще има нужда от повече... персонал, който да спомогне за подобряване на „административния капацитет” на държавата, примерно в сферите, свързани с ангажиментите на страната във връзка с нейното членство в Европейския съюз. Тоест вероятно можем да станем свидетели на „затворен кръг”, където на хартия ще се съкращават така или иначе незаети места, а същевременно ще се планира увеличение на персонала. От изявлението на министър Василев изниква и друг важен аспект на третирания проблем, а именно точно в кои държавни структури ще бъдат направени съкращенията и на какво управленско ниво. С интерес ще следим какво ще се случи в структурите на Министерството на извънредните ситуации (МИС, екс – „бедствия и аварии”), МВР и Министерството на правосъдието например на фона на непрекъснатите нерешени проблеми, породени от следствията на природните бедствия, както и войната по пътищата, корупцията и престъпността. Размерът не е от най-голямо значение Основният проблем с бюрокрацията към ден-днешен обаче не се крие толкова в раздутия щат, въпреки че размерът е явно неподходящ в условия на остър недостиг на кадри в частния сектор и ширещата се корупция, колкото в нейната ефективност. Както всички ние знаем, администрацията не създава добавена стойност, а просто преразпределя създадената такава от частния бизнес. От тази гледна точка, същинският проблем се състои в нейната скъпа издръжка на фона на нейната полезност. През последните години станахме свидетели на създаването на множество звена за усвояване на средства, синхрон на законодателството и подобни, във връзка с подготовката и членството на страната в Евросъюза. Периодично медиите ни информират относно множеството възможности под формата на квалификационни курсове, семинари и специализации, посветени на повишаването на квалификацията на администрацията. Същевременно с това впечатленията на независимите наблюдатели, отразени в издания като „Индекса на икономическата свобода” за 2007 г., отчетливо демонстрират, че неефективността на бюрокрацията е проблем за устойчивото развитие на страната с магнитуд, близък до този на проблема със съдебната система и ендемичната корупция. На фона на тези констатации все още няма силни признаци, че увеличаването на разходите за подобряване на административния капацитет в определени сектори водят автоматично до увеличаване на прозрачността в институциите и подобряват персоналната мотивация на чиновниците, работещи в тях. За съжаление трябва да отбележим и факта, че качеството на публичните услуги не е блестящо, а в някои сектори е направо тревожно. Всичко това навежда на мисълта, че е дошло време за по-радикални действия и въвеждането и реалното използване на механизми, които да повишат качеството на услугите и ефективността на предоставящите ги. Ползите от едно упражнение Стъпка в правилна посока (пък макар и на хартия) е действащото програмно бюджетиране с бюджет ’08, както и преминаването на единен разходен стандарт за по-широк кръг дейности, заедно с намеренията за прехвърляне на възможно най-голям голям обем от дейности от публичния към частния сектор. Финансовото планиране от „нула”, а не на база на минали разчети плюс увеличение, е реален механизъм за оценка на разходите и ползите от дадено упражнение, като позволява степен на прозрачност при преценка на крайните резултати от извършените дейности. С други думи, възможност за търсене на отговорност за изхарчените наши пари. Свиването на бройките на заетите, гарнирано с контрол и замразяване на общия размер на заплатите на администрацията, е допълнителен стимул за постигане на желания ефект – подобрена институционална конкурентоспособност. Декларираните намерения от страна на правителството, което за съжаление успя да излъчи противоречиви сигнали, еманиращи от различните си по цвят и намерения съставни части, номинално изглеждат добре, но дали ще има воля за политическа последователност на фона на преждевременно стартиралия горещ политически сезон?