Новите войни в Испания са за вода
Тучни марулени поля и оранжерии за домати се редуват край пътищата. Новопостроени ваканционни домове в свежи пастелни цветове изкушават купувачи от Великобритания и Германия. Десетки игрища за голф, всичките новопостроени, отстъпват място на плажа. Най-после този изостанал край на Югоизточна Испания процъфтява.
"Ню Йорк таймс"
Тучни марулени поля и оранжерии за домати се редуват край пътищата. Новопостроени ваканционни домове в свежи пастелни цветове изкушават купувачи от Великобритания и Германия. Десетки игрища за голф, всичките новопостроени, отстъпват място на плажа. Най-после този изостанал край на Югоизточна Испания процъфтява.
В цялата тази картина на изобилие има само един проблем - водата в провинция Мурсия е пред изчерпване. Части от Югоизточна Испания безмилостно се превръщат в пустиня в процес, подпомогнат от глобалното затопляне и зле планираното регионално развитие. Мурсия, традиционно беден земеделски район, през последните години претърпя бум на строителството на курорти, а междувременно много от местните фермери започнаха да отглеждат култури, изискващи повече вода, насърчени от планове за водоснабдяване, които стават все по-неоправдани. Тази комбинация оказва допълнително напрежение върху земята и намаляващите запаси от вода.
Тази година фермерите се борят с предприемачите за правата върху водата. Освен това те се борят и помежду си за това кой да получи възможност да полива насажденията си и кой не. В нарастващото си отчаяние те купуват и продават вода, сякаш е злато, на бързоразвиващ се черен пазар. Водоизточниците са предимно незаконни кладенци. Южна Испания отдавна страда от периодични суши, но според учените сегашната криза е отражение на постоянния процес на промяната в климата и глобалното затопляне и предвещава конфликти от нов вид.
В миналото битките се водеха за земя
Днес те се водят за петрол, но тези, които ще се разразят в бъдещето, когато в голяма част на света ще бъде по-горещо и сухо заради промените в климата, ще се водят за вода, смятат учените.
Десетки световни лидери се срещнаха в централата на Организацията на ООН по прехрана и земеделие в Рим, за да потърсят решение на световната хранителна криза, причинена отчасти от недостига на вода в Африка, Австралия и Южна Испания. Промяната в климата може да доведе дотам, че настъпващите пустини да прогонят 135 милиона души от земите им, сочат данни на ООН. Повечето от тях живеят в развиващите се страни. Южна Европа обаче също е изправена пред проблем. Според учените климатът й става толкова сух, че започва да наподобява африканския.
В Мурсия настъпването на водната криза беше ускорено от предприемачите и фермерите, които отглеждат култури, консумиращи големи количества вода, и крайно неподходящи за сухия и горещ климат на областта като марулята, и от курортите, които предлагат басейн в двора и големи голф игрища с трева, която попива милиони литри вода на ден. "Подложен съм на сериозно напрежение, за да пусна водата, както от страна на предприемачите, така и от фермерите", казва Антонио Перес Грасия, който отговаря за водоснабдяването във Фортуна. Той отбелязва със съжаление, че може да осигури на всеки собственик на имот само 30 процента от предвидените от правителството количества и добави, че нивото на подпочвените води спада толкова бързо, че помпите скоро няма да го достигат. Водата, която преди се доставяше от Северна Испания, сега едва църцори, тъй като по-влажните провинции също пресъхват.
Политици лежат в затвора
Боричкането за вода разпали скандали. Местни представители на властта лежат в затвора за получаване на подкуп в замяна на разрешение за строителство върху терени, които нямат необходимия достъп до вода. Чема Гил, журналист, който разкри подобна корупционна схема, получава смъртни заплахи, носи със себе си спрей за самозащита и денем и нощем се движи с охрана.
"Моделът на Мурсия просто не може да се поддържа", предупреждава Гил. "Ние консумираме два и половина пъти повече вода, отколкото системата може да възстанови. Откъде ще вземем останалата вода? Промяната в климата ни праща в задънена улица. Всичката вода, която сега използваме за напояване на марули и голф игрища, едва ще стига само за пиене." Изправена пред национална криза, Испания се превърна в нещо като импровизирана лаборатория, организирайки европейска конференция за водите, която ще се състои това лято, и огласявайки национален план за действие за спиране на изтощаването на земите. Планът включва преминаване към по-ефективни методи на напояване, както и широка програма за изграждане на станции, в които ще се обезсолява морска вода.
Според испанското министерство на околната среда една трета от Мурсия рискува да се превърне в пустиня заради комбинацията от промени в климата и неразумната експлоатация на земята.
В курортите заобикалят системата за разпределение
Южна Испания винаги е страдала от периодични засушавания, но сега тенденцията е тревожна. Според прогнози на ООН нивото на валежите в страната ще спадне с 20 процента до 2020 г. и с 40 процента до 2070 г. Някои далновидни или притиснати от обстоятелствата фермери постепенно преминаха към отглеждане на култури, изискващи по-малко вода като бадеми, маслини и смокини. За съжаление обаче правителствените програми за напояване тласнаха много фермери в обратната посока - към отглеждане на плодове и зеленчуци, поемащи много вода.
През 2001 г. нов закон за земята в Мурсия улесни собствениците да продават земите си за строеж на курорти. Въпреки че Южна Испания отдавна има сложна система за разпределение на относително оскъдната вода, днес, изглежда, всеки е намерил начин да я заобиколи. Понякога голф игрищата и моравите около вилите биват регистрирани като "обработваеми земи", като по този начин собствениците получават право на вода за напояване, която би трябвало да се използва за истинските обработваеми земи. Чуждите инвеститори засаждат няколко дръвчета и наричат ваканционните си вили "ферми", за да получават вода за напояване, разказва Перес Грасия. "Няма гаранция, че водата не отива и за плувни басейни", допълва той.
"Политиците мислят в четиригодишни рамки и ако водата не свърши по времето на техния мандат, те не се безпокоят", казва Ракел Монтон, специалист по климата от "Грийнпийс". "Хората мислят за проблема, но не мислят за това какво ще се случи утре. Те няма да се притесняват до момента, когато ще завъртят крана и оттам няма да потече нищо."
По БТА