В злополучния български пътен фонд се създава звено за вътрешен одит, подчинено на...изпълнителния директор. Звеното за предварителен контрол е предвидено в измененията и допълненията в Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на фонда и неговата администрация, гласи официозното съобщение. И какво, ако имаше такова звено при бившия директор Веселин Георгиев? Отива шефът му при Батко и казва: “Ама, г-н Георгиев, такова... фирмата на вашия брат “Биндер” печели много убедително поръчка след поръчка – като резултат в нагласени мачове.” И какво би отговорил г-н Георгиев? Три варианта, познайте верния: а) гле'й си работата или ще те уволня; б) колко процента искаш; в) папките с констатациите на вътрешните одитори остават заключени в бюро. Изобщо вътрешният одит при тази ситуация ще свърши толкова работа, колкото и еколог в “Кремиковци”, който си взема заплатата от комбината. Най-разумно и читаво е кабинетът да си наеме външни одитори за такива цели. Хем в ЕС ще им вярват. Така няма да има нужда след нашите да се плаща отново за проверки, само че на международни одиторски компании. За сегашната – на KPMG във въпросния фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, сметката е 420 000 лева без ДДС. (А, чудно защо, Сметната палата реши да провери фонда точно като станаха скандалите, а не припари по-рано...) Другият вариант е всички подобни звена за вътрешен одит да са изведени на подчинение извън ведомството, което проверяват. Защото иначе само увеличават фонд “Работна заплата” и статистиката за заетите.