Борислав Китов, председател на комисията по здравеопазване Скептичен съм към данните, които бяха изнесени във вторник, за голямото повишаване на смъртността в България. Подобни цифри няма в документите, които постъпват от Националния статистически институт. Не мога да се съглася и с твърдението, че здравеопазването в нашата страна не е на нивото, което да гарантира средноевропейско обслужване. Големият проблем в България е недоброто функциониране на доболничната помощ. Тя е призвана да се справя с по-голямата част конвенционалните заболявания, които могат да се лекуват в домашни условия. Затова неведнъж съм предлагал да бъдат увеличени средствата за доболничната помощ в регулативните стандарти. Така ще се даде по-голяма възможност на общопрактикуващите лекари да се консултират със специалисти, когато преценят, че е нужно. С част от тези средства могат да се правят повече лабораторни изследвания, които ще гарантират по-бързата диагностика. Трябва да се създадат ясни критерии за по-добро заплащане на общопрактикуващите лекари, които да се обвържат с резултатите от тяхната работа. Въпреки че средствата за доболничната помощ ще се увеличат, по този начин разходите за болничната многократно ще спаднат. Това ще доведе до много по-добро функциониране на системата и до по-високи резултати. Много често при липсата на регулативни стандарти се наблюдава забавяне на диагнозата от общопрактикуващия лекар и влизане в по-тежък етап на заболеваемостта. Това води до повече разноски и по-лоши резултати. То е и причината за по-късно влизане на болния в общинското лечебното заведение. Ако колегите там не се справят с проблема, препращат пациента към областната болница. В 90% от случаите лекарите там постигат положителни резултати. Останалата част от пациентите обаче стигат до университетска болница. В резултат на това за лечението на едно и също заболяване се плаща три пъти. Не съм изненадан, че беше подложено на критика планираното разпределение на финансирането на здравеопазването между НЗОК и частните фондове в съотношението 70:30. Смисълът на доброволния фонд така, както е възникнал и съществува, е той да акумулира допълнителни средства за здравеопазването. В интерес на истината в най-развитите европейски страни с тези пари се плаща за хотелската част, за избор на лекар и някои други екстри, които иначе здравното осигуряване не предлага. При това положение, когато се отделят средствата от задължителното здравно осигуряване, се губи основният смисъл на доброволния фонд - да се акумулират допълнителни суми. Да не говорим, че и двата фонда ще финансират една и съща дейност. Реално, моите пари се дават и на единия, и на другия фонд. Вторият смисъл, който се нарушава по този начин, е, че при доброволния фонд има много по-малка степен на солидарност - вноската в него е индивидуална. Тя се определя и от реалното състояние на човека. Например за здравето на един млад човек има много по-малко рискове, отколкото при едни възрастен. Същото е положението и при пушач и непушач. Те не трябва да плащат една и съща вноска. Безспорно това са принципи, които с този модел няма да се решат и просто той няма да бъде приет. Не съм съгласен с твърдението, че изпълнителната власт бърза със създаването на фондовете. Работната група изготви един вариант на проекта за създаването на частните здравноосигурителни фондове, който е опит да се взаимства израелския модел. Там обаче ситуацията е по-различна, защото държавата оперира с четири фонда. Някои от тях са държавни, в други има и частно участие. Тук в България всъщност няма значение дали ще разделим НЗОК на две. Ако го направим, тогава тя просто ще оперира с два фонда. Когато обаче става въпрос за частни фондове, които да се отделят, нещата стават абсурдни. Просто това няма да се случи. В момента пакетът, който се разписва от министъра на здравеопазването, е оптимален, да не кажа максимален. Няма министър, без значение от коя политическа сила е той, който да го намали, въпреки че парите стигат едва за около 60% покриване на пакета.