Докато в Рим лидерите на европейски правителства обсъждат на форум на ООН как да се справи планетата с кризата със скъпите храни, и в България управляващи сили търсят изходи. От първия ден ни станаха ясни няколко неща. Първо, голяма част от света гладува, което не тревожи богатите - проблемът е, че гладува повече от обикновено. А преди да убие, гладът ражда бунтове и...още по-голям трафик на емигранти към богатите държави. Второ, печалбите от скъпите храни и скъпия петрол (се) осребряват именно в развитите страни – чрез закупуване на стоки, бижута, имоти и прочие. Трето, там се произвежда и най-много боклук, значи нивото на потребление е високо. Изводът: богатите ще трябва да нахранят бедните. В същото време у нас “Позитано” 20 откри, че инфлацията е продукт... на грижовността на Партията към народа – тя била рожба на високите доходи. А тях дължим именно на кърмилницата БСП. Тази дилема обаче няма разрешение – ако спре ръстът на заплатите и пенсиите, къде отива левият вектор? Ако продължи, какво става с инфлацията (която вече го “изяде”)? Значи управляващите трябва да намерят тънкия баланс – народът да не огладнява повече, отколкото е свикнал, че иначе недоволството ще изригне, и да не е толкова сит, че да спре да се радва на увеличенията на заплатите. Сложна работа...