Петър Вълков, анализатор, „Политикъл кепитъл-България“ През последните няколко дни столицата бе отново обект на протестни действия. Този път "правата" си потърсиха компаниите от товарния и гражданския транспорт. Поскъпването на течните горива бе поводът за протеста, въпреки че превозвачите отправиха по различни канали над 10 различни искания към правителството. Някои от тях по-смислени, някои не толкова. Ето и списък на част от исканията на различните групи превозвачи: - По-ниски цени на горивата. - Замразяване на покачването на акциза за две години. - Част от акциза да се връща обратно във фирмите по подобие на ДДС-то. - Мерки срещу картелните споразумения и монопола при веригите от бензиностанции. - Премахване на "сивата" икономика в транспортния бранш. - Обявяване на криза на пазара на автомобилния транспорт. Спиране на лицензирането и регистрирането на нови превозвачи. - Ликвидиране на нелегалните превозвачи. - Намаляване на винетните такси за сметка на въвеждане на входна такса на всички превозвачи извън ЕС. - По-голям контрол при изразходване на средствата за пътища. - Отпадане на изискването за лимит на годините на автомобилите, използвани за таксита. За последната година суровият петрол - основна суровина за повечето видове течни горива, предлагани в България, поскъпна почти двойно. Цената на бензина и дизела обаче не се покачи двойно, което подсказва, че производителите и търговците в някаква степен са поели за своя сметка поскъпването на суровината или са отложили поскъпването на крайните продукти. Вярно е, че монополът в предлагането на течни горива поддържа по-високата цена, но сравнено с Румъния, цената не се различава с повече от 10 ст./л при наличието на 9 рафинерии в северната ни съседка. От тях 8 ст. се компенсират от по-ниските акцизи в България. В Латвия пък също има една рафинерия, а ценaта на горивата е по-ниска и от румънската. Доколко има картелиране в търговията с горива, е сложна тема, защото всички търговци вдигат цените, а не всички от тях се подкрепят, особено изолирани са ментетата на големите търговски вериги. Така че дори КЗК да открие нарушения, те едва ли ще са в основата на високите цени. Подготовка за конкурентните сили на ЕС Вместо да омекоти ценовия шок на горивата, правителството бе загрижено за общото ниво на инфлацията в следващите години и предприе изпреварващи маневри с въвеждане на минималните ставки за акциз на горивата за 2010 г. С други думи така или иначе не се предвижда покачване на акциза през следващите две години. Въпреки всички тези фактори България предлага все още едни от най-евтините горива в ЕС. Това означава, че при максимално използване на резервите на производители и търговци и при връщане на акцизите на по ниски нива от 2007 г. цената на горивата за крайни потребители не би спаднала с повече от 15-20 ст./л, което представлява около 8% от сегашната цена и не би подобрило значително обстановката на пазара. От друга страна, акцизът е една наказателна мярка за ползването на горива поради негативния икономически и екологичен ефект от техния внос и горене. Връщане на миналогодишните нива на акциза няма да доведе до драстично поевтиняване и ще забави допълнително достигането до европейските стандарти за енергийна ефективност и отделяни въглеродни емисии. Държавата няма право и причина да субсидира губещи сектори от икономиката, като връща акциз на транспортните компании, най-малкото това би довело до масови злоупотреби. В общи линии българските превозвачи са облагодетелствани и трябваше да мислят за преструктуриране на бизнеса и въвеждане на нова техника, защото, ако при тези условия не са конкурентоспособни, не е ясно как ще бъдат конкурентоспособни при един наистина отворен европейски пазар, когато в България масово навлязат испанска или гръцка транспортна компания и когато цените на горивата се доизравнят с тези в ЕС. И тук протестиращите се опитват да финтират правилата на свободната конкуренция. Исканията за слагане в ред в сектора на транспорта логично идват от най-големите компании, които спазват повечето държавни изисквания за счетоводна дейност и безопасност. Те обаче са премесени с някои откровено антипазарни искания, които ще доведат до картелиране и повишаване на цената на транспортните услуги. Пример за това е настояването за обявяване на "извънредно положение" в транспортния сектор и затварянето му за нови компании. Интересен е стремежът на спедиторите да унищожат конкуренцията в бранша и същевременно да се оплакват от липсата на конкуренция в другите сфери. Далеч повече смисъл има в исканията за ред в пътните такси, винетки и контрол върху разходите за строеж на инфраструктура. Само от преизпълнение на бюджета за миналата година бяха похарчени 900 млн. лв. за пътни строежи, като видимият ефект от тези разходи е малък. Все още не е ясно каква система ще се въведе за финансиране на ремонтите на първокласните пътища в страната - винетки, тол-система или както досега - от данъците на всички българи. Тук обаче трябва да отбележим, че таксите за първокласните ни пътища са отново по-ниски от почти всяка друга европейска държава, а и няма ясна формула и изпитана практика, по която транспортните компании да следят за ремонтите по пътищата. От направения обзор можем да заключим, че намаляване на акциза на горивата и забраняване на конкуренцията в сектора на транспорта няма да направи по-конкурентоспособни транспортните компании. Напротив, ще ги направи още по-облагодетелствани и неефективни. Така се случи с българския туризъм, който се възползва от ниските цени на работната ръка, ниския ДДС и ниските акцизи на алкохола, цигарите и горивата за евтина почивка у нас, което превърна нашето Черноморие в евтин „алкохолен рай”. Като резултат не бяха преструктурирани курортите и хотелите, не се инвестира в развлекателна индустрия, която да удължи сезона. Така с покачване на акцизите и цената на труда туристическият поток намалява и се пренасочва към държави извън ЕС. Ако сега се свалят акцизите на горивата, това ще повлияе положително на транспортната индустрия за следващите 1-1,5 г. и след това при изравняването просто ще бъдат погълнати от много по-пресметливи западни компании или изместени от нискокачествените, но и евтини услуги на компании извън ЕС. Маневрите на управляващите Позицията на правителството е, че няма да повишава акциза през следващите две години, което беше ясно още преди протестите. Въпреки това министърът на транспорта Петър Мутафчиев обеща да поиска от ЕК предоговаряне на сроковете за въвеждане на единните ставки. Малко вероятно е ЕК да се съгласи и дори да го направи, няма да е в следващите дни. Какво ще си извоюват транспортните фирми, е трудно да се предвиди. Ако съдим от предходните протести на учители, лекари и таксиметрови шофьори, можем да прогнозираме, че отстъпките ще бъдат палиативни и няма да доведат до преструктуриране на бранша. Тъй като държавата няма стимул да свали повече акцизите, а не иска да й се месят в набирането и разходването на средства за инфраструктура. Най-вероятно отстъпките ще включват решения от браншов характер, свързани с мерки за ограничаване на конкуренцията в бранша или преки финансови решения от преизпълнението на бюджета за 2008 г., или данъчни облекчения за 2009 г. Показателни за такъв изход са думите на министър Мутафчиев: "Ние преговаряхме с 14 организации, те се обединиха в два съюза, ако успеят да се обединят в един бранш, ние ще можем да им прехвърлим част от правомощията на държавата и на министерството на транспорта." Това означава, че държавата ще прехвърли регулаторни функции на евентуален единен синдикат на транспортните компании. От казаното по-горе всеки може да се досети как те ще (зло)употребят с тази власт.