Боян Чуков След обявяването на независимостта на Косово една немалка част от политическите анализи си противоречаха един на друг. Някои твърдяха, че случаят е уникален и няма да окаже никакво влияние в света и региона, а други смятаха, че ще се породят определени процеси. Над 40 държави признаха независимостта на Прищина. Косово успя да възбуди „националните проблеми” в Източна Европа - в Румъния, Словакия и Сърбия - унгарския въпрос, в Македония - албанския, в Унгария, Словакия и Румъния - циганския въпрос. Дали обаче повлия на цялостното развитие на Европа и най-вече на ЕС? Преосмисляне на евроинтеграцията Подписаният основополагащ документ на ЕС на 13 декември 2007 г. в Лисабон бе оценен като бараж срещу породената криза след провала на Евроконституцията във Франция и Холандия. Знаково бе интервюто на 18 април т.г. на Жак Делор, който бе десет години начело на Европейската комисия, и Жан-Клод Юнкер, премиер на Люксембург, по френския телевизионен канал TV5. Първият заяви, че „ засега няма изработен добър модел за Европа и тепърва предстои да се създаде”. Жан-Клод Юнкер добави, че не му харесва формулата „Обединени европейски щати” и вижда Евросъюза като „една и съща сфера на обединена солидарност”. Очевидно е, че идеята за интеграция на европейската политика е поставена на преосмисляне. От началото на 2008 г. в ролята на движещи фактори се очертават събитията в Източна Европа и новата френска политика, олицетворявана от президента Никола Саркози. България не е изключение Ако излезем от чисто вътрешнополитическите анализи в България, ще видим, че страната ни не прави изключение от процесите, които се развиват в новата Европа. През последните месеци се наблюдава ръст на десните националистически сили в източноевропейската политика. „Националните въпроси” отново се издигат на дневен ред след обявяването на независимостта на Косово. Много релефно изпъква в последно време и фактът, че Полша се опитва да реализира свой собствен геополитически проект с атлантическа насоченост след приемането й в НАТО и ЕС. Варшава се стреми да вкара в своя орбита Беларус и Украйна. В Западна Европа също се наблюдава активизиране на десните сили (Франция, Холандия и Великобритания), но процесът е по-впечатляващ в източната част на Стария континент. Присъствието на въпросните десни сили в Източна Европа не се приема така рязко „на нож” като радикално явление както преди. Спомнете си как „Атака” бе коментирана преди година в сравнение с днес. Атакистите също извървяха своя път. В процес на захвърляне са кожените якета и заменянето им с костюми. „Атака” кандидатства за ЕНП и е готова за диалог с Ахмед Доган. В някои анализи относно показания ръст на влиянието на десните сили като обяснение не се дава притокът на емигранти от чужди култури, а по-скоро процесът се посочва като вариант от стратегическото развитие на държавата. Все пак да не забравяме, че братята близнаци Качински от Полша бяха част от именно тези дяснонационалистически сили в Източна Европа. Но те не са сами в нова Европа. На последните парламентарни избори в Словакия дясната националистическа партия Словашка национална партия зае второ място и влиза в коалиционното правителство. След 2000 г. впечатляващи са постиженията на десните националисти в Румъния. „Велика Румъния” на Корнелиу Вадим Тудор постигна второ място на президентските избори през цитираната по-горе година и загуби на втория тур от Йон Илиеску. На последните президентски избори през 2004 г. Тудор зае трето място. В Чехия либералната Гражданска демократическа партия постепенно се превърна в дясна консервативна партия с мощно националистическо измерение и се обявява против Евроконституцията, еврото и задълбочаването на евроинтеграцията. На изборите тя зае първо място и сега оглавява правителството в Прага. Средиземноморският съюз с много въпросителни По повод евроинтеграцията въпроси повдигна и обявеното на 14 март в Брюксел създаване на Средиземноморски съюз. В него трябва да влязат освен 27-те държави - членки на ЕС, и 12 страни от средиземноморския басейн. Има ли проблеми по въпроса за евроинтеграцията? Средиземноморският съюз дали е само френска геополитическа инициатива? Ако това е така, то каква ще бъде политиката на Германия, най-вече в Източна Европа, която Берлин винаги е смятал за част от „германския свят”? Въпросите тепърва чакат своя отговор.