Мръсни капитали напират към границата
В един забавен Дисни филм – „Ледената епоха“, някаква напориста катерица преследваше по въздух, суша и вода един доста палав жълъд. Така и не забеляза, горката ни, Глобалното затопляне, ни измиране на видовете, докато Потопът не я запрати право в Рая. А в катеричия рай – навред само златни жълъди…
Нора Стоичкова
В един забавен Дисни филм – „Ледената епоха“, някаква напориста катерица преследваше по въздух, суша и вода един доста палав жълъд. Така и не забеляза, горката ни, Глобалното затопляне, ни измиране на видовете, докато Потопът не я запрати право в Рая. А в катеричия рай – навред само златни жълъди…
Сигурно така изглежда и митническият рай, само дето златните му жълъди са деноминирани в евро. Поне съдейки по евродъжда, който се изсипа от една шахта на ГКПП-Калотина миналия четвъртък.
Чудо невиждано – митничари хвърлят пачки! Доживяхме и друго чудо: полицаи арестуват митничари. Самите спецполицаи също изглеждаха потресени до дъното на душата си. Очевидно не са и подозирали в какъв филм ще ги набутат новите им началници.
Още по-невероятен обаче беше оня кадър, който ни показа отблизо романа на Георги Стоев, метнат небрежно на задната седалка на едно митничарско ауди сред пет-шест картона безакцизен вайсрой.
Както се казва: първо крадат, после – се четат. Кога работят за държавата, е истинска енигма. А че не работят, говорят цифрите, с които се измерва ефективността на митниците: 2,7% събираемост на наложените глоби от 23 350 нарушения на митнически режим за 2006-2007 г., 14 522 от които с висока степен на обществена опасност!
Показните акции на властта обаче няма да повлияят на Еврокомисията. Няма как да признае 5-6 акции, набързо планирани и панически проведени, за решителни действия срещу октопод, расъл на воля цели 18 години, че и още 45. Защото в ЕС чакат да видят не самите акции, а какво правораздаване ще последва. Вече се чу, че е въпрос на време онези жадувани 11,5 млрд. евро да се превърнат в мираж.
И честно казано – по-добре.
Първо, заради отрезвяващия ефект върху задрямалата ни гражданска съвест, чието престъпно бездействие ни срина в сегашната пропаст.
Второ, заради болната ни икономика, чиито сив сектор очевидно прескача критичните 40%. Стягането на примката около врата на сивата икономика може обаче да отключи незаконен износ на капитали и банковият сектор отново да колабира. Както през 1996 г., когато 1,7 млрд. долара в куфари, вагони и карго товари напуснаха страната по суша, въздух и вода само през първата десетдневка на декември. А граничните полицаи и митничари и тогава се изпокриха зад гишетата. Един път да не ги отнесат паричните потоци, втори път – за да мобилизират бързо багерите край утаените златни наноси.
Сега сме на прага на втора подобна вълна.
Притиснати до стената мръсните пари спешно търсят излаз от държавата. Класически и нови перални бръмчат на пълни обороти с по милион евро на час. Нотариуси изповядат денонощно сделки с недвижимости, земеделски земи и всевъзможни мащабни градежи. Сякаш сме в Дубай, а не в изостанала България. Чу се дори за острови в морето. Леле-мале! Това за новите телевизионни проекти, които с лекота поглъщат хапки от 100-200 млн. евро, е по подразбиране пералня.
Идиотски звучи, но е добре за България ЕС да задържи малко с отпускането на онези 11,5 милиарда. Защото така, както е структурирана политиката и икономиката у нас сега, европарите ще отидат право в ръцете на организираната престъпност. Която от 2000 г. насам се организира да „усвоява” еврофондове по напълно легални икономически схеми. Жалко, че БАН няма достатъчен ресурс да смели набързо някой и друг кьорав милион, та поне науката ни да види кяр в суматохата.
Заостреното до кръв общественото внимание и у нас, и в Европа, обаче все повече стяга примката около шията на кукловодите на сивата икономика и това наистина поставя
под въпрос политическата стабилност у нас.
Рискът от политическа криза поръчкови убийства и предсрочни избори става все по реален със стягането на европримката и няма какво да бием „умните глави”, че го изказват на глас.
Сивите кардинали са особено изнервени от смяната на караула в МВР, а сега им посегнаха на най-милото – митниците. И тъй като не знаят цивилизован начин да се оправят с Еврокомисията, взимат на прицел нейните „протежета” в правителството и по другите етажи на властта.
Митницата е любима структура за мафията, тъй като тя се превърна в доходоносна и добре организирана частна компания, която осигуряваше и постоянния паричен ресурс, до оня четвъртък. С него се купуваха избори и политици, назначаваха се къртици по всички етажи на спецслужбите, слагаха се наши момчета и момичета за министри включително. Осигуряваха се контрабандните канали за всякакви стоки, оръжие, хора и наркотици. И се въртяха милиарди.
Митницата е ключова и заради пресичането на пътя за бягство на капитали и провинили се граждани. Защото тази инфлация, която непрекъснато расте, има и друг корен – подобен на оня през 1996 г., когато 1,7 млрд. долара напуснаха държавата в една седмица и доларът започна да расте с по 500 лв. Преди обед и с по 500 лв. следобед. Докато народът не подпали площад „Народно събрание”.
Защото само неспециалисти могат да си мислят, че днешната инфлация е чиста конвергенция (уеднаквяване на цените с европейските). Напротив – тя е грозна комбинация от страхове, най-големият от които е, че се вижда краят на един кървав период -първоначалното натрупване на капитали. Както и че съвсем скоро ще се наложи да се дават първите публични обяснения като как точно става първият милион у нас. Натискът отвън усилва до кресцендо тези страхове. Нищо чудно да се окаже, че тъкмо критичното натрупване на престъпни капитали и страхът от загубата им е в основата на днешния инфлационен натиск у нас.
За спешни мероприятия плаче и ГКПП Станке Лисичево откъдето се върви по-прекия път към Косово и Черна гора. Там мръсните български пари имат традиционно бърза реализация.
Спецакциите обаче са нищо, ако Прокуратурата най-сетне не почне да пита виладжиите в Бояна и хотелиерите по морето за произхода на парите. Ако не принуди поне един политик и или друг знаков български гражданин как така за едни 5-10 години се нареди сред най-богатите хора в света.
Нима е сложно да се проследят крупните сделки със земеделски земи за по 20 стотинки декара, придобити на опорочени общински търгове от трети лица и последващата им спекулативна препродажба на същинския собственик на капиталите?
Ако Прокуратурата реши „да види” това, което трябва, ще станем свидетели на още едно чудо: сивата икономика да си затваря парите в буркани и да ги крие по мазета, за си спаси кожата.
Стига да не ни халосат с насила провокирана политическа нестабилност. Стига да не ни шамаросат с предсрочни избори. Защото тогава ще предстои поне половин година безвластие. Достатъчно време мафията пак да купи изборите, да се прегрупира и да гръмне превантивно един-двама от по-разкрепостените политици, та да държи влага на останалите. Пък после тихомълком, пак да забръмчи с пералните.