Сп. "Икономист" Дали в същината си Европейският съюз е женски проект? Маргот Валстрьом, която е заместник-председател на Европейската комисия и следователно е жената с най-висок пост там, смята, че e така. Тя отбелязва готовността на ЕС да прави компромиси и да изслушва, да отхвърля такива ужасни неща като конфликтите. Валстрьом, чиято работа е да представя ЕС пред обществеността, предполага, че това е основателна причина жените да получат по-голям дял от висшите постове в съюза. Тя например смята, че е срамно само имена на мъже (като Тони Блеър, Жан-Клод Юнкер, Андерс Фог Расмусен и Волфганг Шусел) да се споменават във връзка с трите важни поста, които ще бъдат разпределени в идните месеци: на председател на ЕК, шеф на външната политика на ЕС или още "върховен представител", и новият пост на постоянен председател на ЕС, представляващ националните лидери. Добре, в Брюксел се суетят да има равнопоставеност между големите и малките страни, между Севера и Запада, между ляво и дясно, казва тя. Но дали има някакъв шанс да бъде издигнат кандидат, който да не е мъж, да не е със сив костюм и с вратовръзка? Проблемът всъщност е, че "мъже избират мъже" за важните постове, а това вреди на ЕС, твърди Валстрьом. Мъжете и жените "се допълват" взаимно. Например мъжете лидери традиционно схващат сигурността като "военни инвестиции". Жените лидери наблягат повече на сигурността, постигната чрез достъп до чиста вода и образование и "безопасност за децата и жените". Това не е просто женски поглед към сигурността, твърди тя. Това е европейският поглед. Отвъд обичайната феминистка пропаганда Валстрьом е права за едно важно нещо: че е възмутително (поне на пръв поглед) да няма нито една жена кандидат за нито един от висшите ръководни постове в Европа. Тъжна загуба на талант е, когато посредствени мъже заемат места, които биха могли да бъдат предоставени на по-способни жени. На по-долното стъпало някои от най-силните членове на настоящата ЕК са жени. Сред тях са Нели Крус - комисар за конкуренцията, Мариан Фишер Боел - комисар за земеделието и развитието на селските райони, и Меглена Кунева - комисар за защита на потребителите. И все пак като цяло тезата на г-жа Валстрьом е най-малкото подвеждаща. Първият проблем е, че европейските страни не са толкова единодушни, нито толкова ненасилствени. Повечето може да са се отказали от големите разходи за отбрана и може да се стараят да не провокират страховити сили като Русия и Китай, но това не е едно и също. Европа може и да изглежда много грижовна, ако вие сте Валстрьом - шведски социалдемократ, чиято задача е да приканва гражданските организации да си говорят за европейския граждански модел. Но в някои други страни гласоподавателите избраха такива войнолюбци като Блеър и мачисти като Силвио Берлускони и Никола Саркози. Общественото мнение в много страни в Западна Европа клони към гневен протекционизъм - напаст, която винаги съдържа в себе си "доза ксенофобия и национализъм", както отбеляза неотдавна председателят на Световната търговска организация Паскал Лами. Нямаше и особено "изслушване", когато италианските тълпи подпалиха циганските катуни с очевидното одобрение на някои местни политици. Вторият проблем е, че новите европостове, особено на председател на Европейския съвет, изискват повече умения от това да учиш света да пее в пълна хармония. Европейски политици казват, че се търси "Г-н Европа" (доста сексистка формулировка), но този, който заеме поста, всъщност няма да ръководи Европа. Вместо това той (или тя) ще председателства срещи на върха на 27-те лидери на страните в Европейския съвет и които ще лобират за националните си правителства както извън ЕС, така и в Брюксел. Европейският съвет е разнородна, самодоволен тип институция. Тя действа не като намира изгоден консенсус, а като постига съмнителни компромиси след продължителни вътрешни борби, подкупи и удари под кръста. Срещите й на върха са като сбирки на някакъв ужасен мъжки клуб. По традиция те се откриват в късния следобед, така че политическите дебати да започнат по време на вечерята и да продължат до късно през нощта (често придружени от добродушни подигравки кой е попрекалил с пиенето). Дипломатите подсилват тези глупости, като разпалено говорят за спорове, които щели да продължат до зори, или за срещи на "трите ризи" - т.е. срещи, които ще продължат 36 безсънни часа. В Европейската комисия има някои способни жени на високи постове (плюс още няколко, които са направи трагични), главно защото председателят й Жозе Мануел Дурау Барозу положи много усилия, за да ги вземе на работа, когато формираше екипа си през 2004 г. Поне на един премиер е казал, че страната му може да получи който и да е комисарски пост, стига да прати жена в Брюксел. Лесно е да се обяснят подобни неофициални квоти при наличието на 26 поста, които трябва да бъдат разпределени, както бе при Барозу, въпреки че дори и при това положение комисията може да се похвали само с 9 жени. Методът на Меркел Да се намери жена за поста председател на Европейския съвет е трудна задача, но не и невъзможна. Трябва главно да се търси умна жена, която да може да контролира стая, пълна с ужасно наперени мъже. Такива личности е имало: Маргарет Тачър в разцвета на силите си или Ангела Меркел сега. Германският канцлер притежава гениалната способност да изглежда толкова скромна и в същото време деликатно да намеква, че е заобиколена от смешни мъже. (Запитана неотдавна от германски журналист за отношенията й с президента на Франция, Меркел каза: "Мисля, че аз съм най-отегчителният човек, когото г-н Саркози е срещал някога.") Всъщност Меркел е най-слабото звено в теорията на Валстрьом. Липсата на жени - кандидати за висшите постове в ЕС, е възмутителна само на пръв поглед, и то поради една важна причина. Ако Меркел искаше да стане първият постоянен председател на Европейския съвет, постът щеше да е неин без каквато и да конкуренция. Но тя казва, че не го иска: да управляваш Германия е достатъчно интересна работа. Просто проява на здрав разум. Нито мъже, нито жени, нито европейци имат монопол върху това. (По БТА)