По върховете на държавните институции започна такова чистене, което може да бъде сравнено само с безплатния труд, който социалистическото общество отдаваше много съботи преди 1989 г. Първият белег за сходство е липсата на възторг. В първия случай, защото властта не обича чистките - трупа негативи, тъй като не обяснява, а и облаги не получава. Във втория – никой не обича да работи (и) в събота, при това даром. Оредяването на ръководния състав на МВР с изкореняване на няколко големи дървета застигна и митниците. Шефът й Асен Асенов и заместниците му Георги Григоров и Александър Раков подадоха оставки. Също като Валентин Петров и др. При това, след като запазването на Асенов на поста бе договорено още през 2005-а. Така лека-полека имената, споменати в една придобила публичност стенограма, вече ги хвана липсата от изпълнителната власт. Случаите с оставките у нас обаче не стават сериали, просто защото след тях нищо не произтича. Напусналите се заемат с реализацията си в бизнеса или другаде – както им се харесва, и всичко приключва. Това даже изглежда несериозно – сякаш властта се е заблудила и ги е напъдила само защото са се поизморили от работа. А след „ленинския съботник“ управниците ни вероятно ще докладват в Брюксел: „Прочистихме толкова и толкова институции...“ Е, с колко следователно трябва да е намаляла корупцията в България?