„Блумбърг“ Европейската централна банка под ръководството на Жан-Клод Трише не успя да удържи инфлацията в нивата, които си беше поставила за цел – до 2%. Грешката вероятно е в самата идея за това. „ЕЦБ не приема действителността“, заяви Йоаким Фелс, главен икономист в „Морган Стенли“ в Лондон. „Съотношението между растежа и инфлацията наистина много се промени. ЕЦБ трябва да е колкото се може по-гъвкава, що се отнася до поставените цели.“ За никоя от последните осем години европейската банка, която ще празнува 10-ата годишнина от основаването си на 1 юни, не успя да постигне целта да поддържа инфлацията под 2 процента. Това налага Трише и колегите му да вземат трудно решение: те могат или да продължават да се опитват да понижат инфлацията, като вдигат лихвения процент за сметка на икономиките, които срещат трудности, като тази на Италия. Или пък да решат да поставят по-изпълнима цел – нещо, за което Трише не иска и да чуе, с което застрашава заразата да се разнесе и в по-силните икономики като германската. Придържането към поставената цел е възможно да доведе до „пирова победа - да снижи инфлацията в рамките на желаното ниво, но да разруши реалната икономика“, заяви Томас Майер, главен икономист в Дойче банк в Лондон. Защитата на Трише В последно време 65-годишният Трише подсили аргументацията за необходимостта от въпросната цел, като на 8 май изтъкна, че евентуалното й коригиране би довело до непредвидимост на инфлацията. Той твърди, че инвеститорите „не са загубили вяра“ в способността на ЕЦБ да осигури стабилност на цените и че причините за настоящите скокове са резултат от само временни „шокове“. През март цените скочиха на годишна основа от 3,6%, най-бързото темпо от почти 16 години насам, като според „Бърклис кепитъл“ и „Сосиете женерал“ инфлацията даже още не е стигнала връхната си точка. Дори икономистите в самата ЕЦБ, които подценяват инфлацията още от 2001 г., предвиждат, че цените ще се увеличат с годишно темпо от 2,9% - най-голямото от 1993-та насам. Тази перспектива кара ЕЦБ да поддържа основния си лихвен процент на 4%, въпреки че напредъкът се забавя. Очакванията на инвеститорите, за които съдим по цената на френските 10-годишни държавни ценни книжа, са за повишаване на инфлацията, тъй като през февруари цената им скочи на 2,38% от предишните 2,07% . Целта на Бернанке Оправдаването на тези очаквания е една от причините за определянето на конкретна цифрова стойност на инфлацията - стратегия, която централната банка на Нова Зеландия въведе през 1990 г., а Бен Бернанке си постави за цел, преди да заеме поста на гуверньор на Федералния резерв на САЩ през 2006 г. 54-годишният Бернанке и негови поддръжници твърдят, че поставяйки конкретна цел, вместо просто да обещават, че ще овладеят инфлацията, централните банки имат възможност да контролират бъдещата инфлация и да гарантират повече яснота относно посоката на лихвените проценти. Фелс изчислява, че от 24-те централни банки, които официално са определили стойности за ниво на инфлацията, около 80% не успяват да ги спазят. Сред тях са тези на Великобритания, Нова Зеландия, Индия и Мексико. Предвид неодобрението на Конгреса и необходимостта да се справи с кредитната криза Бернанке беше принуден да зачеркне от списъка със задължителните си изисквания назоваване на конкретна стойност на инфлацията, заяви Дейвид Джоунс, бивш икономист от Фед. Разубедени Бернанке пое поста във Фед с намерението да постави цел за нива на инфлацията, но напълно се отказа от тази идея“, заяви Джоунс. Нобеловият лауреат за икономика Джоузеф Стиглиц счита, че това е „прищявка“. Централните банки поставят такива граници и сами си навличат „беда“, коментира той. Усилията на ЕЦБ удрят на камък поради сили, върху които тя няма никаква власт. Производителите в нововъзникващите пазари като Китай вдигат цените на храните, които изнасят, а в същото време усиленото търсене на международния пазар обуславя покачването на цените на петрола, металите, зърнените култури и други стоки. На годишна база през април цените на европейските храни скочиха с 6%, а на електроенергията – с 10,8 на сто. Покачването на цените на германските вносни стоки през март е горе-долу в рекордните си стойности отпреди повече от година и половина. Предпоставки за инфлацията „Глобализацията вероятно е основният двигател за покачването на инфлацията“, заяви президентът на Бундесбанк Аксел Вебер на 22 май. Другата предпоставка е точно пред очите на ЕЦБ - по-бедните и по-бързо развиващи се източноевропейски страни, които въвеждат еврото, цените в които догонват цените в 15-те страни от еврозоната. Грег Фуцеси, икономист в „Джей Пи Морган Чейс“ в Лондон, заяви, че те са причина за оказване на „допълнително напрежение“ върху инфлацията в целия валутен блок, допринасяйки с 0,3% годишно. Придържането на ЕЦБ към поставената стойност вече подчертава напрежението, тъй като отделните икономики в еврозоната се различават една от друга. През първото тримесечие португалската икономика се е свила, а растежът на Испания е най-бавният от третото тримесечие на 1995-а насам. Италианската икономика пък е нараствала с едва 0,2% през първото тримесечие. В същото време експанзията на най-голямата европейска икономика – германската, е рекордна за последните 12 години насам. Инфлацията в региона варира от 1,7% в Холандия до 6,2% в Словения. Труден избор „Германия не желае инфлация, още по-малко - по-слабите икономики“, заяви Бернард Конъли, главен глобален икономист в Banque AIG в Лондон. „Изборът между двете възможности ще е много оспорван.“ Настоящата цел на инфлацията е останка от миналото, когато предимствата на глобализацията и усилената от напредъка на технологиите продуктивност не позволяваха на цените да се покачват, заяви Чарлс Виплош, директор на Международния център за валутни и банкови науки в Женева. Алтернативите за статуквото представляват повишаване на очакваната стойност на 2,5% по предложение на Фелс от „Морган Стенли“ или решителна надпревара с Фед, фокусирайки се в по-голяма степен върху базисните цени, които не включват цените на храните и горивата. Френският президент Никола Саркози и италианският премиер Силвио Берлускони също настояват ЕЦБ да следва примера на Фед, като приложи повече сила, за да поощри растежа.