Райко Байчев В сряда, след първото си заседание, правителството на Силвио Берлускони в Италия откри нов министерски пост – държавен секретар по въпросите на боклука. На ветровитата позиция беше назначен Гуидо Бертолазо – досегашен директор на гражданската защита. Подобен жест недвусмислено показва, че в Италия вече гледат на боклуците като на бедствие. Което не е далеч от истината – преди две седмици от ЕК обявиха, че ще съдят държавата заради огромното количество неприбрана смет, а хората в Неапол посрещнаха премиера Берлускони с десетки демонстрации и лозунги. Напоследък, особено в третия по големина град на Ботуша, трябва да се ходи с ботуши, за да не затънеш в 3000-те тона отпадъци, разпилени буквално по улиците. Причината: Неапол затвори преди време завода си за боклук. У нас също има боклуци. Много боклуци. Столицата периодично потъва в смет и нейният кмет се чуди къде да складира балите. Разкарва ги насам натам по страната и „Пътят на боклука“ вече се превръща в български патент. Сметта би могла спокойно да попадне в номинациите за символ на София. Сметта – оръжие за политически шантаж За разлика от Италия обаче, на столичния боклук не се гледа като на бедствие. Той е нещо повече - оръжие за политически шантаж. Преди две години столичният кмет Бойко Борисов, ядосан на премиера Станишев, заяви, че ще стовари боклука на София директно пред Министерския съвет. Отново през март 2006 г. Станишев пък отряза искането на Борисов да бъде създаден национален кризисен щаб за решаване на проблемите, свързани с боклука на столицата. В навечерието на присъединяването ни в ЕС Станишев и Борисов неспирно си приписваха един на друг вината за софийските отпадъци. Докато накрая от ЕС не заключиха, че проблемът с боклука е национален, а не местен, като по този начин подкрепиха кмета на София. Явно правителството на Берлускони се вслушва повече от нашето в препоръките на ЕС, след като призна, че проблемът с отпадъците е национален. И за него трябва не само кмет, но и министър. Нашето правителство още се ослушва. И напада Борисов, че не успява да се справи с проблема. Нещо повече – хора от кабинета доволно потриват ръце и казват в прав текст, че боклукът е тест за това дали Борисов може да управлява. Като се провали с този проблем в София, няма да получи мнозинство за следващия парламент. Схемата е проста, но поради това е и прозрачна за избирателите. На софиянци е ясно, че един Борисов няма как да се справи със сметта без държавна подкрепа. Завод няма, сметищата са препълнени, Бойко Борисов няма къде да складира 600 хиляди тона отпадъци, за чието извозване наскоро обяви обществена поръчка. По примера на „Чисти ръце“ България много обича да копира Италия. Нашите управляващи периодично обявяват операции „Чисти ръце“, когато искат да демонстрират, че се чистят от корупцията в горните етажи на властта. Нашият премиер даже получи от Джордж Буш прозвището „Мистър Клийн“ заради желанието си да почисти образа на България. Време е кабинетът да изкопира италианския опит и на по-битово ниво. ЕК не съди Неапол и района Кампания, а съди Италия. Лозунгите на стотиците протестиращи в града са срещу местния феодал, но и срещу премиера Берлускони. И докато все още от Брюксел не са ни подхванали и за този проблем, от БСП, НДСВ и ДПС трябва да помислят дали не е дошло време за нова структурна промяна. За министър, който по примера на италианските власти да се заеме с проблемите по боклука. И без това имаме предостатъчен брой министри – с един повече държавната администрация няма да се претовари.