Марчела Абрашева, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“ Последното социологическо проучване на ББСС «Галъп интернешънъл» по поръчка на в. «Класа» очертава признаци на известно общо влошаване на картината на обществено-политическите нагласи в страната. Преди всичко спада доверието в институциите като цяло. Ниският рейтинг на институции като парламент, правителство, съд и прокуратура (доверие в рамките на 10-15% за всяка от тях) за май е в рамките на измерванията от доста месеци насам, и в този случай смисъл е нещо лошо, но не е изненада. Покачване или снижение с 1-2 пункта при тези институции наистина не е от съществено значение, защото не променя основния факт : натрупаното мнозинство от скептично настроени българи. Преди месец , покрай скандалите в МВР, завършили със смяна по върховете, и полицията преживя срив на доверието, в резултат на което в момента едва всеки четвърти от пълнолетните граждани на страната дава положителна оценка на МВР – при исторически стойности от около 38-40%. Новото обаче е друго: през май има спад и в доверието в институции като местна власт, армия и особено : банковата система. Причината е проста : ако наистина над страната ни е надвиснала опасност от тежки санкции от ЕС, общественото мнение е склонно да глоби по точки всички не само всички действащи институции , но и партиите - и управляващи, и опозиционни. На принципа «всички котки са сиви» : след като държавата ни е сгафила сериозно пред ЕС, всички имат вина, независимо кой какво точно е правил или не е правил и с какви намерения. Този принцип е несправедлив, но за съжаление – резултатен. Общият оптимизъм за България бележи спад от около 5%, за пръв път от много месеци насам под 20% от българите са общо позитивно настроени, че вървим напред в правилната посока. Очевидно бързите реформи в МВР и правораздаването са належаща необходимост, не просто за да ни се «размине» с ЕС, но и за да бъде нормализиран, поне частично, общият климат на доверие към институциите в страната като цяло. Както е известно, във всяка ситуация някои от играчите са част от проблема, други част от решението, а трети част от пейзажа. Към края на май управляващата коалиция и правителството не успяват да убедят нацията, че оздравяването вече е в ход. Опозицията от своя страна изобщо не успява да убеди нацията , че всъщност е част от решението, а не от проблема или – не дай Боже - пейзажа. Второ, има влошаване в общите икономически очаквания на българите. Тук следва да направим генералната уговорка, че българите така и не повярваха в последните 5 години на изтъкваните от икономистите обективни факти за подобряване и ръст на българското стопанство като цяло. Икономическите песимисти винаги са били мнозинство в страната, дори когато повишението на личните доходи , кредитният бум и притокът на чуждестранни инвестиции през миналите две години видимо ги опровергават. Засега очакванията за личното материално благосъстояние (семейният бюджет) са сравнително оптимистични, но показателите накъде върви като цяло икономиката на страната бележат спад. В известен смисъл сривът по световните борси и охлаждането на инвестициите в недвижимости вече има почва и у нас . Единственото, за което българите са сигурни в момента, е, че безработицата най-вероятно ще спада още. Оттук нататък всяко съмнение в стабилността на банките и валутния борд би могло да превърне предчувствието за нещо лошо в твърдо убеждение за предстояща икономическа криза. На преден план във фокуса на общественото внимание излиза какво всъщност предстои в икономиката и финансите, не в политиката. Потвърждение за това е липсата на промяна в електоралната картина. Независимо от известния общ спад на доверие , ГЕРБ продължава да води с около 25% в намеренията за гласуване. Следва БСП, удържаща 18%, трета е «Атака» с около 5%. Десните партии са на границата на 4-процентовата бариера, НДСВ продължава да пребивава в ситуация на раздвоение и липса на мобилизация на електората си. Показателно е , че водещи политически фигури и от НДСВ, и от току-що учредената формация БНД продължават да имат рейтинг на доверие неколкократно по-висок от заявените намерения за гласуване в жълто. При десните партии и политическите фигури, и самите формации засега не печелят от затрудненията на тройната коалиция. Има и спад на желанието за предсрочни избори от около 30% на 24%. Рейтингът на политиците също не търпи съществени промени : те продължават да се делят на много познати и харесвани (президентът Първанов, Бойко Борисов, Стефан Данаилов, Меглена Кунева), много познати и нехаресвани (тук списъкът е дълъг, начело е Иван Костов) и такива, за които хората почти нищо не знаят (новите министри в кабинета). Премиерът Сергей Станишев продължава да се ползва с доверието на около 22% от българите, без промяна в сравнение с месец назад. Като цяло, взетите от управляващите решения за засилване на «социалния вектор» може и да стабилизират народната любов към тях. Засилването на предчувствията, че в икономиката предстои нещо лош обаче, би могло да се окаже фактор за дестабилизация. Никой няма да спечели от това.