Ако попитате произволно посочен футболист защо отборът му загуби мача, то абонаментните варианти са два: Отговор А: „Играхме чудесно, но късметът не беше с нас.“ Отговор Б: „Дадохме всичко от себе си, но шансът ни изневери.“ От години се чудя защо колегите от спортните редакции лепкаво упорстват и тормозят играчите с този НЕсъществен въпрос. При това секунди след като футболистите са престанали да търчат по терена. Вместо това много по-рационално ще бъде в коментарите си директно да използват или А, или Б. Оказа се, че тази формула е полифункционална и тича дори и на пистата на „Евровизия“, където отново не стигнахме до финала. Минути след като парчето DJ, Take Me Away на Deep Zone Project и Балтазар изпадна от надпреварата на втория полуфинал в Белград, диджей Роско финтира зрителите на Канал 1 и комбинира отговор А и Б. Пред микрофона на репортера Драго Драганов произлезе нещо подобно: „Много сме доволни от представянето си, но шансът не беше с нас тази вечер.“ Дори каза нещо още по-фундаментално: „Форматът не пасва на това, което ние продуцираме.“ Шефът на дирекция „Музика и забава“ в БНТ Любен Кънчев пък потърси причините за попадането на нашите в зоната на здрача в далеч по-философско-практично измерение. „В началото бе една грешка в регламента, но на война като на война. Ще я спечелим, въпреки че правила трудно се променят“, разкри той. Стигна и до заключението, че възрастовата група на гласувалите не била добре настроена към модерното. Според Кънчев трябвало да гледаме другите страни – Португалия например, която за 40 години в песенния конкурс едва 7 пъти стигала до финала. Щях да си заровя главата в пясъка, ако в държавната телевизия бяха изневерили на класическата рецепта и вместо да действат по щраусово, си отворят сетивата за НЕдосегаемите проблеми. Медиите, в това число и българските, оповестиха промените в конкурса далеч преди финала тази вечер. От „Сан Стефано“29 обаче героично-романтично до последно не искаха и да чуят за това. Накрая се събудиха, поощипаха се тук-там и се сетиха, че космосът им е крив. А именно - петото място от миналата година на Елица и Стунджи не ни вкарва директно сред финалистите. Условието важеше за първите десет. Но досега. От тази година правилата са други и до финалната права отиват без борба само представителите на четирите големи спонсора – Германия, Великобритания, Франция и Испания. Останалите, като нас, се борят за светлината на прожекторите в две полуфинални вечери. Независимо колко са доволни от представянето на Deep Zone Project Любен Кънчев и компания, преди вечер тръгнаха да воюват. Пак изпревариха времето си и самоотвержено скочиха срещу вятърните мелници. Без дори да разберат, че са оборудвани само с фунийки за стрелички. Слава Богу, бързо обаче усетиха безсмислието на подобно сражение, което нито ще попълни касите на медията, нито ще й вдигне рейтинга. Часове след неуспеха ни в Белград някой или бе изстрелял фунийките в други посоки, или осъзна, че на големите играчи изобщо не им пука дали България участва или не, а скучни песни като албанската ще продължат да се харесват и класират. А модерни парчета като нашето ще останат неразбрани в музикалния космос. Докато дойде следващият конкурс, БНТ най-добре да инициира благотворителна кампания за уроци по пеене. Като първа ученичка може да запише сексапилната Йоана. Иначе догодина, когато на сцената излезе българският представител, препоръчително е да съхраним спомена за евровизията му, като изключим звука на телевизора. И да чакаме обясненията за провала да стигнат до смесения тип А+Б. (Много добре си пяхме, но какво да направим, като зрителите не са настроени да ни чуят). Успокоително е, че България участва в най-голямото песенно състезание в Европа едва за четвърти път. Докато настигнем португалците, ще бъдем пленници на светлото бъдеще с десетилетни шансове да отвлечем шанса си на ъгъла на някоя полуфинална права.