„Газпром“ предупреди Европа
Когато миналата година Русия и Унгария влязоха в спор за цените на петрола, Москва прибегна до спиране на доставките. Сега „Газпром“ заявява на Европа, че енергийната сигурност на континента е в опасност.
„Ню Йорк Таймс“
Джуди Демпси
Когато миналата година Русия и Унгария влязоха в спор за цените на петрола, Москва прибегна до спиране на доставките. Сега „Газпром“ заявява на Европа, че енергийната сигурност на континента е в опасност.
На ежегодната енергийна конференция между Европейския съюз и Русия директорът на отдела на „Газпром“ за външноикономическа дейност Станислав Циганков заяви, че предложенията на Европейската комисия да се наложи разделение между производството, пренасянето и разпределението на енергия ще породят „нестабилност и непредсказуемост“ в целия сектор.
„Коя компания ще е в състояние да планира дългосрочни инвестиции при тези условия?“, запита той на конференцията, организирана от „Газпром“, Руското газово общество и Германския съвет за външна политика.
„Газпром“, която удовлетворява една четвърт от нуждите на Европа за природен газ, вижда в плановете на ЕК заплаха за влиянието си на Стария континент. Газовият гигант поднови заплахата си за реципрочни мерки срещу компании, които проявяват инвеститорски интерес към Русия, в случай че бъдат блокирани опитите й за разрастване в Европа.
Като използва европейски документи в подкрепа на твърдението си, Циганков ясно показа, че Русия се отнася сериозно към енергийната политика на Европа и „Газпром“ е готов да я оспори.
Още по-показателно е мълчаливото съглашение между големите енергийни компании в Европа, чиято цел е да се противопостави на предложенията на комисията.
В самата комисия вече се води сериозен спор между тези, които настояват за по-голяма конкуренция като средство за понижаване на цените, и онези, които смятат, че мерките ще отслабят енергийната сигурност, като възпрепятстват инвестициите.
Предложенията, чието изготвяне комисията се надява да завърши през следващите месеци, бяха многократно коригирани под натиска на европейските компании, в това число германските „Е.ОН“, „Рургас“ и „Винтершал“, френската „Газ дьо Франс“ и италианската „Ени“.
Тези компании се пребориха за дългосрочни енергийни договори с „Газпром“, за да гарантират доставките за нови електроцентрали например. В замяна те позволиха на „Газпром“ да навлезе в разпределителния сектор на страните им.
Компаниите твърдят, че плановете на Брюксел да раздроби тези вертикално интегрирани компании ще пресуши инвестициите и ще подкопае енергийната сигурност в Европа, където се очаква търсенето на природен газ да нараства с 1.3% годишно през следващите две десетилетия.
Жан-Мари Доже, вицепрезидент на „Газ дьо Франс“, заяви, че на газовия сектор ще са му необходими до $4.24 трилиона инвестиции в периода до 2030 г.
„Газовата индустрия поначало се нуждае от много инвестиции“, заяви той на конференцията. „Ще бъде истинска стратегическа грешка за европейския газов сектор, ако комисията успее да прокара предложенията си.“
Матиас Рюте, ръководител на генерална дирекция „Транспорт и енергетика“ в Европейската комисия, запита дали самият „Газпром“ инвестира достатъчно и дали Русия разполага с достатъчно газ, за да покрие нарастващото вътрешно и външно търсене.
Европейските компании отхвърлиха подобни тревоги с довода, че запасите са напълно адекватни на търсенето.
И докато енергийните гиганти в Европа се стремят да защитят активите и инвестициите си, Русия се притеснява, че капиталовложенията й в Германия, Италия и други европейски страни ще бъдат засегнати.
Циганков заяви, че проектопредложенията на комисията могат дори да лишат компаниите от активите им. За онези извън Европейския съюз като „Газпром“ пък може да бъде ограничен достъпът до инвестиции в европейски компании или да бъдат ограничени до тези, които вече притежават, твърди той.
Европейската комисия обаче тепърва ще представя окончателния вариант на предложенията си за енергийните компании извън ЕС, които имат намерение да инвестират в блока.
Руските делегати на конференцията предупредиха, че ако комисията въведе ограничения за руските компании, Москва ще предприеме ответни мерки.