Става наистина притеснително, когато и двамата кандидати за президентската номинация на демократите в САЩ са на мнение, че свободната търговия е нещо лошо, писа в коментар в. „Файненшъл таймс“ вчера. Британският външен министър Дейвид Милибанд, представителната фигура на най-близкия американски съюзник, с право е обезпокоен от залитането на предизборната кампания към протекционизма. Призивът на Барак Обама за мерки като въвеждането на мита за китайските стоки свидетелства за тревогите на обикновения американски избирател, който се страхува за работното си място и благосъстоянието си. Предписанията на Обама обаче са порочни и погрешно насочени. Този дебат не засяга само търговията, твърди британското издание. През последните 50 години работниците в САЩ, Европа и Япония се наслаждаваха на облагите от глобализацията, а това са именно по-големите пазари за износ. Сега обаче започват да усещат и негативите. В САЩ пък общественото негодувание е предизвикано от икономическата несигурност, трайното редуциране на работните места в промишления сектор и растящата пропаст между бедни и богати. Вярно е, че с пренасочването на капитала към страните с евтина работна ръка интересите на глобалните корпорации и работниците започват да се разминават. Но да набедим глобализацията за страшилище е грешка, смята „Файненшъл таймс“. Проблемът е в нововъзникващите пазари Истинският проблем не е в глобализацията, а във възхода на нововъзникващите пазари. Логичното, но морално недопустимо и практически невъзможно „решение“ ще е да се направи необходимото, за да се спре това развитие. Само че САЩ нямат власт над покачването на цените на храните и енергийните ресурси, което е последица от надпреварата за ограничени ресурси. Една протекционистка реакция на определената като нелоялна конкуренция ще има сериозни последици за търговията и в същото време по никакъв начин няма да помогне за решаването на истинските проблеми. Според вестника политиката на протекционизъм има своите алтернативи. САЩ могат да поемат инициативата в глобалното сътрудничество, чиято крайна цел е богатите да си плащат данъците. Още по-амбициозен подход би било да се отчетат последиците от глобализацията и техническия прогрес за американските работници, загубили работата си, и да се действа по проблема чрез широк пакет реформи. Други страни с либерализирани пазари успяха да постигнат сравнително висок растеж, при това със сигурно обезпечени пенсии, по-големи здравни помощи и подпомагане на безработните. Подобни действия ще бъдат от много по-голяма полза за разрешаването на истинските тревоги на американските работници, отколкото протекционизма. В крайна сметка нищо не е в състояние да върне в САЩ производствата, ангажиращи голям брой работна ръка. За ефективното прилагане на тези мерки обаче ще е необходимо налагането на по-високи данъци. При положение че американската икономика е в спад, подобни политики няма да спечелят избиратели. Ето защо можем да очакваме, че Обама и Хилари Клинтън ще продължат с атаките си срещу свободната търговия. Докато са само реторика, те са безвредни. В даден момент обаче дебатът, който американските политици отбягват, ще трябва да се състои, заключава британският всекидневник.