Стела Ненкова Нямаме закон за борба със спекулата, затова пък имаме спекула. Само с това могат да се обяснят свръхцените при някои хранителни продукти у нас, казва зам.-министърът на земеделието Светла Бъчварова в интервю пред тиражен всекидневник. Прозрението й идва от това, че в никакъв закон не било записано колко могат да печелят търговците и какви граници не бива да прекрачват. В крайна сметка потребителите не ги интересува дали „свръхцените“ са породени от дефицитите на стоки и черния пазар при военния комунизъм и др. подобни системи, или от незаконните картелни „наговаряния“ да се държи ценовият таван при някои стоки от първа необходимост. Не само закона за борба срещу спекулата, трябва да върнем и закона за цените, където надценката на търговците бе определена. Вместо това България премина към пазарна икономика, чиито граници не могат да се измерят. Това стана доста преди да сме пълноправен член на Европейския съюз и има всички изгледи да остане и след като сме в „Клуба на богатите“. Отменяйки законите срещу спекулата и за цените, беше приет Закон за защита на потребителите. На него се възлагаха същите, ако не и по-големи надежди да сложи ред в покупко-продажбите, които биха могли да ощетят по някакъв начин гражданите. (Има и една формирана на книга държавна комисия „Антиспекула“, за чиято дейност не сме чули повече, след като МС обяви създаването й...) Според новите правила, когато търговецът прибира двойно повече пари от купувача за единица стока, потребителят не е ощетен – само е платил по-скъпо. Не е отровен или осакатен, не му е продадено по-малко количество. Спазени са правата му, като например върху етикета на съответния артикул да има необходимата информация за годността и съставките му или пък за липсата им. Имал - дал Въпросът е, че когато стоката е например хляб и той поскъпва с 200-300%, трябва да има някакъв орган или система в държавата, които да съобразят, че свръхцената на „суперкачествения“ хляб може да доведе до по-голям или по-малък дефицит при голяма група от населението. Фактът, че на етикета пише колко и какви набухватели, брашно и оцветители съдържа самунът, не е от значение. Само това, че има хора, които не могат да го платят. Хляб, боб, леща, вода, ток, сол, захар – все неща, без които не можем. Нямал, умрял, ще е сигурно продължението на народния израз за неразумно харчене. На пазарната икономика по български – също. Години наред никой в държавата не държи сметка кой колко печели от продажба или препродажба на стоки и услуги. На актуални въпроси по темата отговорът е един и същ: пазарната икономика регулира всичко - като няма търсене, цената ще падне. А дотогава се оправяйте както можете. Ако можете. Казваха го и доскорошни стожери на плановата икономика, които бързо се преобърнаха в пазарни фундаменталисти. Цените на водата и тока – под лупа Факт е обаче, че България е сред малкото страни, в които няма нормирана печалба или възвращаемост при упражняването на стопанска дейност. Известно изключение в това отношение прави Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чиито функции включват не само ценообразуването на водата и на тока, но и проверки за тяхното спазване. ДКЕВР следи компаниите, които предоставят обществени услуги като вода или електроенергия, да не прекаляват с възвращаемостта на гърба на клиентите си. Тук нещата все пак не са оставени изцяло на стихията на свободния пазар. С водата и тока обаче въпросът приключва и държавата не иска да поеме отговорност за цената на хляба, боба, киселото мляко и онези стоки, които формират т.нар. малка потребителска кошница. Само че за над 85% от населението тя е основната. Според някои икономисти това би било административна намеса, чийто единствен резултат ще е изкривяването на пазара, разбирай – на цените. По-очевидната истина е, че точно такива пазарни правила са доста изгодни на търговците – на едро и на дребно. Благодарение на тях те могат да купуват доматите по 80 стотинки от чичо на село и да ги продават в София по 4,50 лева. Защото има търсене. Това не е борсата за диаманти в Амстердам. Без диаманти може. Всъщност – и без домати.