Ъруин Стелцер* „Блумбърг“ Неправилното разбиране на пазара на петрол е по-мащабно от всяко друго. В Америка шофьорите негодуват, а политиците настояват за обяснение защо галон петрол струва $3,50. Там плащат с 47 пени повече за литър, или по-малко от половината на 105-15-те пени, които британците дават. Тази „скъпотия“ в Кембридж, Масачузетс и Оксфорд в САЩ е „евтиния“ в градовете със същите имена на Острова. Но да приемем, че цените са „високи“, което е така в исторически план. Грешим обаче, като смятаме, че въпросните „високи“ цени са причина за инфлацията. Високите цени на петрола принуждават потребителите да харчат повече за горива, за транспорт и отопление за сметка на други стоки. Ако се съмнявате, попитайте някой потърпевш ресторантьор или продавач на дрехи. Но високите цени на петрола не могат да причинят масовото покачване на цените – т.е. на инфлацията, освен ако някой не влива изкуствено пари в икономиката, така че, нека прибегна до добрия стар израз от речника на икономистите, се дават повече пари за същите продукти. Ако търсите виновен за покачването на инфлацията, то това не е цената на петрола, а милиардите, които гурутата във Федералния резерв на САЩ и съмишлениците им в американското министерство на финансите вливат в икономиката. Друг мит: петролът се изчерпва. Според WorldPublicOpinion.org „мнозинството в 15 от 16 нации по света смятат, че петролът привършва...“ и само средно 22% са на мнение, че „ще бъде открит достатъчно петрол, за да остане той основният източник на енергия в близкото бъдеще“. Сред това мнозинство, което е на мнение, че петролът е на изчерпване, влизат 85% от британците и 76% от американците. За щастие, те грешат. Играта: „Аз печеля, вие губите“ Добивът на петрол е ограничен от няколко фактора, никой от които не е свързан с това, че бог не е складирал достатъчното количество черно злато в земята под краката ни. Няколко от страните - сериозни производители на петрол, са разтърсвани от политически вълнения, заради които са неспособни да осигурят достатъчно петрол на пазара, каквато възможност по принцип имат. Вземете за пример Нигерия, в която заради проблеми със сигурността 20% от капацитета на производство на страната от 2,5 млн. барела дневно не се оползотворява, което обезкуражава инвестициите. Или пък Ирак, в който поради политическата парализа и терористите производството е наполовина на потенциала си. Други страни пък не желаят да разработват петролните залежи, с които знаят, че разполагат. Русия даде ясно да се разбере, че чужденците, които инвестират в петролната й индустрия, започват игра с Владимир Путин, известна като „аз печеля, вие губите“. Защото ако не откриете нищо, губите вложенията си, а ако попаднете на сериозни залежи, държавата така ще ви ограби, че акционерите ви ще нададат вой до бога. Единствено компании с поне 51% руско участие – разбирайте ПНП, или „Приятели на Путин“ - имат право да търсят петрол в нови и трудни за експлоатиране територии, където има такива залежи. Малко изненадващ е фактът, че петролната продукция намаля през първото тримесечие на годината. Президентът на Мексико Фелипе Калдерон иска да съживи „Петролеос де Мексико“ („Пемекс“), третия по големина производител на петрол в света, като сключи договори с чуждестранни фирми за въвеждане на модерни методи за добив на петрол на старите полета и на все още неразработените. Новото законодателство обаче е възпрепятствано от левите активисти, които са окупирали подиумите в двете камари на парламента, където направо нощуват. Кралското семейство на Саудитска Арабия обяви, че няма да увеличи капацитета на производство. Абдула Джумах, изпълнителният директор на петролната компания в кралството, заяви, че високите цени не означават, че светът се нуждае от повече петрол, тъй като сигналите на пазара са „несъвършени“. Енергийният министър Али ал-Наими пък заяви, че не планира нов етап на разширяване на дейността. Петрол има, но при $120 за барел понастоящем, страната няма мотивация да разработва още залежи. Още повече че новото допълнително количество ще понижи цените, тъй като търсенето в забавящата се американска икономика намалява. Петролната индустрия на Венецуела може да бъде описана единствено като една голяма каша. Приятелите на президента Уго Чавес са неспособни да заместят достойно специалистите, чиито места заеха, така че продукцията намалява, а чуждестранните инвеститори нямат желание да хвърлят стотици милиони долари за сондиране в условията на режим, според който договорите се смятат едва за първата стъпка от преговорите. В Америка Конгресът не може да реши дали да подкрепи призивите за „енергийна независимост“, или да забрани сондиране в защитени територии в Аляска, Калифорния и Флорида. Има и още, но вече сигурно схванахте основната идея. Петрол за откриване и производство има много, дори ако не броим огромните резерви в канадските катранени пясъци. Може паниката заради петрола на пазара да е стигнала предела си, но не и предела на производство. Геополитическите последствия Едно нещо, което си мислим, че знаем за петролния бизнес, е вярно. Високите цени и парниковите газове, отделяни при изгарянето на петрола, имат важни геополитически последствия. Цената от $100+ доведе до масивни приходи, а оттам и изместване на центъра на тежестта от страните потребители към страните производители. Ако сега петролът все още беше $20 или дори $40 за барел, Русия нямаше да си позволява тирания във външната си политика и американските банки нямаше да обикалят арабските столици с протегнати ръце, за да събират нови капитали. Ако цената на петрола не беше $4 за галон в САЩ, хиляди трактори и камиони нямаше да стоят непродадени, немили и недраги. Ако цената не беше надминала $100 за барел, сегашният ентусиазъм за супер скъпата ядрена енергия нямаше да се разрази в сегашната мания. А ако петролът не беше първопричината за отделянето на парниковите газове при изгарянето му за гориво и отопление на домовете, нямаше да се отделят огромни субсидии за производство на етанол, нямаше да се използват огромни обработваеми площи за производството му вместо за производство на храни, и покачването на цените на храните в момента нямаше да е толкова поголовно. Така че петролът наистина има значение. Но не в смисъла, който повече хора влагат в него. *Ъруин Стелцер е бизнес съветник и завеждащ катедрата по икономически науки в института „Хъдсън“.