Андрей Райчев С каква равносметка излизат коалиционните партньори от завършилата малка политическа криза? Тя преди всичко съдържа две пера: - междупартийни отношения; - вътрешнопартийни отношения. Да започнем с НДСВ. Тук виждаме нараснала консолидация. Конфликтната точка – въпросът за министър Вълчев – не се оказа фатална. Може да се каже, че НДСВ приключи с „лющенето”, единството нарасна, шансовете за добро явяване на изборите се увеличиха. Точно обратното обаче виждаме във взаимоотношението с партньорите. Доверието на ДПС към жълтите беше (макар и не много сериозно) накърнено. БСП се намуси и сложи едно на ум (заради гласуването с „въздържал се“ на вота на недоверие). ДПС също се консолидира още повече (Ако това е необходимо и възможно.) Намаляха обаче шансовете за мечтата на г-н Доган: либералния алианс. Настъпи и още една неприятна промяна за движението: главната опозиционна сила ГЕРБ обяви за основна своя политическа цел отстраняването на ДПС от властта. С което предварително затръшна вратата за всякакви преговори. (При толкова категорична постановка г-н Бойко Борисов оставя само една вратичка – но тя и без това винаги си седи – да се обяви след изборите за програмно или експертно правителство). БСП решително подобри междупартийните си дипломатически баланси. Укрепи „вечната дружба” с ДПС получи малко чувство за вина от жълтите („Ние как отстоявахме министър Вълчев при стачката, а вие сега...”), излезе изпод прицела на ГЕРБ за предсрочни избори и с това максимално увеличи шансовете си за партньорство при определен изборен резултат. Но. И то голямо „но”. Във вътрешнопартийно отношение БСП за пръв път от години назад получи проблем. Госпожа Татяна Дончева обяви пряка война, и то не на някого отделно, а на цялото ръководство на лявото в страната. Тоест не само на Станишев и Петков, но и на президента Първанов. Изяснява се и посоката на предстоящата атака Тя е свързана с потенциалната коалиция с ГЕРБ. Госпожа Дончева пряко говори, че и ГЕРБ, и въпросните господа са свързани ако не с мафията, то поне с полупрестъпния бизнес. Силно казано и навреме казано. В смисъл, че г-жа Дончева съзнава, че текат последните минути на нейното опозиционно присъствие в БСП. Тя или ще спечели (на предстоящия конгрес на БСП), или ще трябва да търси други пътища на лична реализация извън политиката. Надигане виждаме и при левите критици на линията Станишев в БСП. Г-н Александър Лилов формулира ясен лозунг: да се разконцентрира властта в партията и държавата. Сиреч г-н Станишев да си остане премиер (и да обере негативите), а партията да поеме някой друг. От страна на г-н Лилов това е римейк Същата пиеса гледахме във времената, когато с тази формула той ловко се справи с покойния Андрей Луканов. Ще имат ли успех тези смели начинания на противниците на г-н Станишев в БСП? Зависи само от него като премиер. От това дали ще преодолее успешно политическото лято. Ако това се случи (а то е по-вероятният изход), може да очакваме неговата победа в оформящата се вътрешнопартийна битка. Тази публикация на вестник „Класа” е съвместна с радио „Дойче веле” Други текстове от същия автор: www.raichev.org За отзиви и коментари: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.