Само руснаците са по-безотговорни от българите по отношение опазването на околната среда. Това показва проучване на "Галъп Интернешънъл", проведено в 57 страни и разпространено от Министерството на околната среда и водите вчера по повод Деня на Земята – 22 април, предаде Медиапул. Според изследването в Русия и България се наблюдава най-висок процент отговорили, че не прилагат никакви мерки за опазването на околната среда – съответно 40% и 36%. За сравнение 96% от населението на Северна Америка и 95% от жителите на Западна Европа заявяват, че вземат мерки за опазване на околната среда. В страните от Източна и Централна Европа 66 на сто от хората казват, че прилагат някакви мерки, а 26% - никакви. В България само 21 на сто от анкетираните събират отпадъците си разделно, за да бъдат рециклирани, или пък се стараят да отделят по-малко количество отпадък. В другите страни това правят 61 на сто от хората. Само 38% пестят ток Едва 38 на сто от българите пестят енергия, докато в останалите страни това правят средно 62% от домакинствата. В същото време у нас е изключително чувствителна темата за цената на тока и всяко искане за нейното повишаване. Същото е положението и с водата, в България питейната течност се икономисва само от 24 на сто от гражданите, докато в останалите страни пестенето й е всекидневие за 54 на сто от населението. Нищожните 9 процента от българите предпочитат да пътуват с градския транспорт, за да опазват въздуха от замърсяване, вместо да се возят на личните автомобили. Другаде това правят 32% от жителите. 15 на сто от запитаните българи заявяват, че не ползват продукти в пулверизатори – срещу 40% в останалите държави. 6 процента от българите предпочитат презареждащи се батерии, средната цифра за другите страни е 33%. "Това показва, че ни чака сериозна работа за това всеки от нас да осъзнае своята отговорност за намаляването на негативните последици от измененията на климата", посочи министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров в обръщението си по повод Деня на Земята, чийто акцент за трета поредна година е изменението на климата. Ако не бъдат предприети координирани действия в рамките на цялата планета за намаляване на емисиите на парникови газове, глобалната средна температура на повърхността на Земята, в сравнение с 1990 г., може да се увеличи средно с около 3 градуса или 4 градуаса до 2100 г. За сравнение, преди около 15 000 години е било необходимо затопляне с около 5 градуса, за да започне на планетата промяната от последния ледников период към днешните климатични условия. Учени прогнозират, че ако емисиите на парникови газове не се намалят значително, ледената обвивка на Гренландия най-вероятно ще се изпари в рамките на следващите 50 години.