Мария Капон, председател на Единна народна партия От 1999 г. в България съществува „Насърчителна банка” АД като мярка за подобряване на финансовата среда за малки и средни предприятия. Нито този инструмент, нито подкрепата на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия успяха да превърнат тази важна част от националната ни икономика в конкурентоспособна на чуждестранния пазар. Да не говорим за рязък ръст на експорта. Новият инструмент централизира потока от средства Днес ни се предлага подобна стъпка в стратегическа за страната ни сфера – създаване на Българска банка за развитие. Предлага ни се като инструмент, обединяващ всички европейски фондове, които Общността предоставя, с цел да се наложат приоритетите в икономическата и социалната политика на държавата. На практика премиерът Станишев създава втори мощен инструмент след Държавната агенция „Национална сигурност” (ДАНС), който централизира потока от средства и иска да регулира това със закон. Липсват гаранции за прозрачност и ефективност на управлението, а при създаването на монопол няма как да говорим за нормална пазарна среда. Преобразуваната в нов вид Насърчителна банка има, меко казано, странни дейности. Освен предекспортно и експортно кредитиране се заявява претенцията банката да финансира малките и средните предприятия чрез участие в капитала им! В проекта се предлага да се финансират и инвестиции в чужбина, което естествено поставя въпроса за какво стимулиране на експорта става дума? Представете си производство, изнесено в Китай, финансирано от тази банка и какво е общото с увеличаването на българския експорт? Фонд за рисков капитал в държавна банка?! Към банката са предявени претенции не само да управлява финансовия ресурс от фондовете на Евросъюза за България, но и да извършва консултантска дейност, свързана основно с подготовката на проекти и кандидатствания за усвояване на средства. Ако ставаше дума за малките и средните предприятия, то със сигурност никой нямаше да създаде банка, която да монополизира пазара. В банката се създава и фонд за рисков капитал, което е съвсем необичайно от държавна банка! По каква причина ни е нужна институция, която с парите на европейския данъкоплатец ще се занимава с рисково кредитиране? Добрата световна практика показва, че с това се занимава частният сектор. Фондовете за рисков капитал инвестират в малките и средните предприятия, като закупуват дялове от тях най-често чрез увеличение на капитала на предприятието. За периода на направената инвестиция фондът наблюдава вложенията си, като често предоставя на малките и средните предприятия и други финансови и консултантски услуги. Целта на фонда е да извлича текущи доходи чрез черпенето на дивидент от предприятието или чрез продажбата на закупения дял на печалба вследствие на растежа на предприятието. Какъв може да бъде контролът от страна на държавата? Очевидно е, че тази банка дава възможност на премиера на базата на средства от еврофондовете да създаде собствен „партиен икономически елит”. След падането на кулите близнаци (Румен и Румен) това изглежда жизнено необходимо за установяване на водещата му роля в БСП. Всичко това се случва в период, когато БНБ ограничава кредитирането, увеличавайки задължителните резерви на банките, а с другата ръка създаваме банка, която раздава кредити. Удобно разпределяне за „наши“ Ако кабинетът искаше да създаде реален инструмент за повишаване на експортния потенциал, то трябваше да съчетае експортното застраховане, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и банката, без да се занимава с управление на еврофондове. Задачата трябваше да е привличане на кредити. Всички консултантски фирми, които при новите условия обслужват български бенефициенти, трябва да са наясно, че БСП се цели в инфраструктурните и екологичните проекти чрез дъщерно дружество на банката. Ще станем свидетели на удобно разпределяне на пари за „приближени” общини, на които хем правиш проектите, хем заделяш комисиони директно от „собствената” държавна банка чрез граждански договори. На практика създаваш свой национален червен фонд, към който ще посегнат много общини, които с малките си бюджети трудно могат да проектират и да участват в съфинансирането. Ковчежникът – някой бъдещ бивш министър И ще завърша с последното изречение от мотивите на вносителите на законопроекта: „От бюджетна гледна точка плюсовете са повишаване на заетостта и приходите в бюджета”. Да, европейските фондове са най-важната политика за изравняване на стандарта на живот на българите с този на другите европейски граждани. Те създават работни места, нова инфраструктура, правят икономиката ни конкурентоспособна, а в нея влизат свежи пари, фирмите чрез обществени поръчки имат по-високи обороти, а част от печалбите отива и за данъци. Но със сигурност това няма да е, защото има Българска банка за развитие, а защото България стана член на Европейския съюз и бенефициентите са спечелили проекти! Сега остава да възстановим доверието на партньорите от Европа, като се покаже политическа воля за борба с корупцията и разграничаване от мафията, че да не останат всички сметки на Станишев без кръчмар! В края на всеки мандат всяко правителство се сдобива с банка… тази ще е на Станишев, остава да видим кой е ковчежникът, удобен ресор за някой бъдещ бивш министър…!