Сп. “Тайм” Във вторник Владимир Путин благоволи да се съгласи да оглави “Единна Русия” - партията на мнозинството в руския парламент. Това назначение ще се превърне в моста, по който той ще мине, за да заеме длъжността министър-председател. Очаква се това да стане на 8 май. В ритуалите на конгреса на основната партия в руския законодателен орган имаше нещо съветско. А и в преразпределението на властта между Путин и приемника му, новоизбрания президент Дмитрий Медведев, нямам нищо ново. Путин не крие, че има намерение да оглави правителството, и никой от руските наблюдатели не се съмнява, че именно той, а не Медведев, ще управлява страната. Президентът стана новият генсек В най-добрите традиции на отминалото столетие Путин стана новият генсек – съкращение от “генерален секретар на Комунистическата партия”. Владимир Илич Ленин не беше председател на Върховния съвет – поста на формален държавен глава на съветската държава бе поверен на съратника му Яков Свердлов. Но реалната изпълнителна власт принадлежеше на лидера на компартията, който едновременно бе и министър-председател. Така стояха нещата и при Йосиф Сталин, когато формален държавен глава бе Михаил Калинин. Никита Хрушчов бе едновременно генсек и министър-председател, а Леонид Брежнев съвместяваше поста на партиен лидер с този на държавен глава. Той много обичаше 24-те топовни гърмежа и посрещането на червен килим при посещенията си в чужбина. През март 1990 г. Михаил Горбачов стана първият и последен президент на Съветския съюз – но неговта власт продължи да се крепи на това, че бе и генерален секретар на Комунистическата партия. Първият президент на Русия Борис Елцин най-накрая прозмени тази властова структура – властта мина в ръцете на президента, на когото министър-председателят започна да се подчинява. Правното министерство работи цяла нощ Но Путин има други планове. Той оглави във вторник “Единна Русия”, без дори да е член на партията. В понеделник вечер конгресът на “Единна Русия” прие поправка в устава й, която прави възможна такава стъпка, а министерството на правосъдието работи цяла нощ, за да разреши до вторник сутринта всички юридически проблеми. Четиригодишният мандат на Медведев изтича през 2012 г. Ако партията на Путин промени конституцията, удължавайки президентския мандат на 5 или 7 години, както очакват мнозина, Путин може отново триумфално да се завърне в Кремъл. Въпросът е дали обкръжението на Медведев няма да го посъветва да излезе извън рамката, в която Путин се опитва да ограничи работата му. В този – малковероятен, случай, ако Медведев реши да хвърли ръкавица на покровителя си, много бързо ще стане ясно кой разполага с повече властови функции. Съзнателно се използва думата лидер В същото време председателят на Думата Борис Гризлов, до завчера председател на “Единна Русия”, напомни на конгреса, че новият шеф на партията е и “национален лидер”. “Националният лидер”, или на руски “вожд”, по политическа традиция е по важен от конституционния държавен глава. Гризлов съвсем съзнателно използва английската дума лидер, а не руския й еквивалент, защото думата вожд в Русия и до ден днешен се свързва пряко с името на Сталин. Но дори внимателният подбор на думите не променя съдържането. Преди около 70 години се разказваше следният виц. Малко момче пита баща си за Сталин. Той, както се полага, му обяснява, че Сталин е вождът на тази страната. “Странно – учудва се детето, – чел съм в книги, че от вождове се нуждаят само дивите племена, а цивилизованите държави имат конституционно управление.” Формално в Русия действа конституционно управление. Но освен това си има и Путин – вожда, чийто авторитет надвишава всички формални структури. Риск от нестабилност Потенциалното съперничество между Владимир Путин и Дмитрий Медведев поражда риск от нестабилност в страната, смятат анализатори в Москва. Принуден да се откаже официално от извънредно широките си правомощия на президент на Русия, които ще предаде на избрания за негов наследник Медведев, Путин си присвоява важен противовес, отбелязват политолози. "Това променя в значителна степен съотношението на силите в политическата система. Станал шеф на "Единна Русия", Путин изпраща послание на елита, включително регионалния, че вече контролира законодателната власт", обяснява Марк Урнов от фондация "Експертиза". "Така ролята на президента е сериозно намалена спрямо тази на премиера", продължава Урнов, според когото буквата на конституцията не е нарушена, но духът й е променен. Последиците от тези промени, "които носят рискове от напрежения и конфликти", ще зависят от начина, по който ще се развият отношенията между Путин и Медведев, смята Мария Липман от фондация "Карнеги". "В Русия това, което е от значение, не са институциите и процедурите, а неформалните задкулисни споразумения, истинската политика, това е скритата борба между групи, които са съсредоточили в ръцете си собствеността и властта", отбелязва Липман. Впрочем, "тези хора дължат всичко на Путин", който проведе през тези осем години "мащабно преразпределение на богатствата на страната". И те разпознават в него върховен арбитър, допълва тя. Изчезването на Путин от политическата сцена би "породило опасност от дестабилизация" в страната и дори би представлявало "заплаха за собствената му сигурност", смята Липман. За политолога Юрий Коргунюк от фондация "Индем" решението на държавния глава да застане начело на "Единна Русия" води точно до обратното - то е "изключително опасно, защото предполага борба между президента и премиера". "Сигурно е, че в тази борба ще спечели президентът", отбелязва Коргунюк.