Македония се нацупи за отказа на НАТО да я приеме в обятията си и отказа визита на генералния секретар Яп де Хоп Схефер. А защо точно той да е виновен? Нали в Букурещ направи всичко възможно да се реши в последния момент спорът за името с Гърция, че и удължи с повече от 2 ч. инфарктното заседание на 3 април? Като една млада държава на Македония се полага да се държи по-възпитано, когато моли за членство я НАТО, я ЕС. Сръднята й е напълно противопоказна, както впрочем и на всяка малка страна. В това отношение българската дипломация бе много по-гъвкава – не се обиди, че изостанахме от другите посткомунистически държави и за НАТО, а после и за ЕС, и София постигна своето. Ако се бяхме разсърдили, най-много слонът да не забележи, че мухата му обърнала гръб. В случая обаче не е точно така - Алиансът наистина се нуждае от Македония, за да изолира още повече Сърбия, която е основната му грижа на Балканите. Но ако Скопие толкова се дърпа – е, насила хубост не става. Да се любува нарцистично на конституционното име на държавицата и да се самоизолира сърдито от целия свят. Като първа и по-сериозна стъпка например може да скъса с Атина, щото тя е главният виновник да остане като сираче пред портите на НАТО.