Агенция Франс прес Валтер Велтрони, който остави кметството в Рим, за да води новата Демократическа партия (ДП) на парламентарните избори, е смятан за олицетворение на преориентираната към прагматизъм италианска левица спрямо десницата, подвластна на ексцентричната личност на Силвио Берлускони. На 52 години Велтрони вече не е ново лице в политиката и през 90-те години, подобно на много други, извървя пътя от комунизма до реформизма. Останал без баща още съвсем малък, той претендира за двойно политическо родство - с Джон Кенеди и с дистанциралия се от Съветския съюз бивш водач на Италианската комунистическа партия Енрико Берлингуер. След като на 14 октомври миналата година победоносно оглави ДП след избори, в които участваха 3,5 милиона италианци, Велтрони изличи от програмата на новата партия всякакви идеологически препратки и открадна лозунга на Барак Обама "Да, ние можем!“. Някогашният журналист във в. "Унита" на бившата комунистическа партия има скромен опит на държавник: избран е за депутат през 1987 г., преизбран през 1992 г., от 1996 до 1998 г. е вицепремиер и министър на културата в първото правителство на Романо Проди, а между 1999 и 2004 г. - депутат в Европейския парламент. Невиждан рекорд във Вечния град Без да блести с особена външност, съумя да си изгради имиджа на човек на консенсуса, умеещ да изслушва другите, след като бе избран през 2001 г. за кмет на Рим, поемайки поста от Франческо Рутели, който тогава се стремеше към национална кариера. Избран за кмет с 53 процента от гласовете, през май 2006 г. той бе преизбран с подкрепата на над 61 на сто от гласувалите - невиждан и до днес резултат в историята на Вечния град. Благодарение на всепризнатата си културна политика и дискретното от медийна гледна точка, но реално подобряване на работата на общинските служби, равносметката на Валтер Велтрони ще позволи на разочарования в амбициите си Рутели лесно да се върне в кметското кресло на общинските избори, които ще се състоят заедно с парламентарните. "Не смятам да се занимавам с политика цял живот. Ще ми се да придобия и друг опит", каза преди две години Велтрони. Баща на две дъщери, страстен кинолюбител, автор на множество книги, сред които и два романа, той не изключва възможността да започне да отделя повече време на литературата и на проекти за развитие в Африка. Авантюрата със създаването на Демократическата партия и бързото износване на Романо Проди начело на една разнородна коалиция (която в крайна сметка се провали) обаче решиха друго. Критичен наследник на Проди, Велтрони се оказа в разгара на предизборна кампания едва няколко месеца след учредяването на ДП. Именно той бе избран да осъществи сполучлив синтез между левите демократи на Пиеро Фасино и Масимо д'Алема, и партия "Маргарита" на Франческо Рутели, между бившите комунисти и лявото крило на някогашните християндемократи. Формации със силна идентичност Жени, младежи, представители на гражданското общество в съжителство с неизбежните апаратчици - самият Велтрони прецизно дозира листите на партията си за парламентарните избори. Предпазлив предвид опита на Проди, той отхвърли всякакъв съюз с крайната левица и центъра, но преговаря без съществени отстъпки, за приемане на две малки формации със силна идентичност - "Италия на ценностите" на бившия магистрат от операцията "Чисти ръце" Антонио ди Пиетро и Радикалната партия - острието на светския лагер. Вторият шанс, даден на тази малка партия, накара Католическата църква да заскърца със зъби, а Велтрони (крайно дискретен по отношение на религиозните си убеждения) винаги се е опитвал да е в хармония с католическата институция, съзнавайки какъв риск поема, ако иска да управлява Италия в противоречие с Ватикана. (По БТА)