Андрей Райчев Бившият премиер е кръвно заинтересован „новата десница” да съдържа максимално силен Борисов и минимално силно СДС. При противното съотношение тази потенциална нова десница с голяма вероятност ще се окаже и единствената десница. А това пък е краят на проекта ДСБ. Щом десницата малко от малко започва да се съвзема и да потегля нагоре, се случва поредният скандал (не с десницата, а в държавата). В този момент г-н Костов изскача от храстите, заема максимално радикална поза, избутва другите от микрофоните, подема някакво крайно политическо искане и ... И десницата угасва. На сцената остава само г-н Костов, с известната си способност да привлича електорат. Тази сценка гледаме вече няколко пъти, но особено ярко се открои тя във връзка с протеклия вот на недоверие. Този вот (1) се състоя месец след предишния, което е смешно. (2) Искането за незабавна оставка на министър Петков се издигна на фона на потенциални промени в правителството – и ги отложи (никой няма да действа под натиск), тоест намали вероятността от предсрочни избори (3) Случаят беше така драстичен, че при друг подход на опозицията за няколко месеца можеше и да въвлече масовия човек в политическо вълнение – сега очевидно случаят някак приключва и инициативата преминава в правителството. Всички тези (а има и още) аргументи са повече от достатъчни, за да не тръгва опозицията към никакъв щурм (тоест към вот на недоверие), ами да премине към очевидно по-изгодната за нея бавна окопна война (тоест към постепенно нарастващи бдения пред МВР, единични протестни акции, парламентарни питания и т.н.). Но г-н Костов изскочи напред със своя „радикализъм” и десните лидери като хипнотизирани и за пореден път потеглиха в безнадежден добре утъпкан от самите тях път. Че БСП губи от случващото се – губи. Но кой политически печели? СДС? Малките десни? Дясното обединение? Ни най-малко. Само и единствено г-н Бойко Борисов. В смисъл, че той печели пряко: понеже демобилизира електората на противника. Но косвена печалба от това извлича преди всичко ДСБ на г-н Костов, защото в два смисъла: - не дава на умерената десница да очертае своя физиономия и собствена линия; - усилва г-н Борисов. Последното сякаш звучи като парадокс: та г-н Костов не понася политически и всякак г-н Борисов. Но той е кръвно заинтересован „новата десница” да съдържа максимално силен Борисов и минимално силно СДС. При противното съотношение тази потенциална нова десница с голяма вероятност ще се окаже и единствената десница. А това пък е краят на проекта ДСБ. Така че, десните солидно и задълго са хлътнали в капана „Костов”. Имат ли изход? Да, но това лежи по една линия, която въобще не забелязваме дори като намерение или мотивация в СДС. Тази линия е свързана с публичен разговор за онова предишното, голямото, синьото СДС и за неговия провал. Сините непрекъснато питат: „Как да се съвземем?”, без да поставят задължително предхождащия въпрос - „Как стигнахме до тук?”. Те се опитват да лекуват болестта преди диагнозата. И затова лекуват друга болест, не тази, от която са болни. Г-н Юруков непрекъснато говори за обединение, сякаш СДС се е разцепило и затова е слабо (когато нещата са обратни: то се разцепи, защото беше слабо, нежелано от хората). И докато е така, върху крака на новия син лидер на всяка крачка ще щрака капанът „Костов“. Ум царува, ум робува, ум патки пасе. Тази публикация на вестник „Класа” е съвместна с Радио „Дойче Веле” Други текстове от същия автор: www.raichev.org За отзиви и коментари: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.