В. „Таймс“ В България почти всяка престижна професия може да ви убие. Например - да пишеш книги за българската мафия (Георги Стоев - застрелян в понеделник в София). Да ръководиш компания, която строи атомни електроцентрали (Борислав Георгиев - застрелян в неделя пред дома си в София). Да ръководиш футболен клуб (15 президенти на клубове бяха убити през последните 13 години, в това число трима от един и същи клуб за две години). Какво се очаква от Европейския съюз да направи с България? Само преди една година съюзът се съгласи България заедно с Румъния да стане негов член въпреки провала със съдебната реформа и борбата с организираната престъпност. (От 2001 г. насам в тази страна бяха извършени над 150 гангстерски убийства.) И оттогава нещата станаха още по-зле. Почти всеки, който е на висок пост, има пари и следователно има връзки с организираната престъпност или ако е изразил позиция срещу организираната престъпност, може да се превърне в нейна мишена. Брюксел изсипа жестоки по неговите стандарти критики. На 28 март председателят на Европейската комисия Жозе Барозу отиде в София, явно за да стегне България заради пропуските й. Въпреки очевидно обезоръжаващия маньовър на домакините, които му връчиха орден "Стара планина" I степен, който е най-високият в България, той им обяви: "Честно казано, не можем да повтаряме непрекъснато, че трябва да бъде направено повече". Въпреки обещанията си България не е осъдила нито един престъпник и не е уличила нито един високопоставен служител във вземане на подкупи. Безизходно състояние Какво следва? След като прие България и Румъния, ЕС загуби основния си инструмент да ги накара да извършат реформи (парализата в Румъния, която не е толкова смъртоносна за нейния елит, е отделен, сериозен проблем). Европейската комисия може да се опита да засрами София. Може да реши, че присъдите, издадени от български съдилища, няма да се признават в останалите страни от ЕС, но това може да има обратен ефект. Може да заплаши да замрази 6,5 милиарда евро, които трябва да бъдат отпуснати на България между 2007 и 2013 г. заради опасността парите да бъдат изразходвани не по предназначение. Това ще бъде малко пресилено, тъй като те са за земеделие, а не за онези области, които най-силно дразнят. Но би могло да се направи. Безизходното състояние се дължи на факта, че ЕС не постави условия за поведението на новите членове. Съюзът бе прекалено самоуверен в способността си да променя страни само чрез ценностите на членството. Бъдещите членове няма да могат да се отърват толкова лесно, колкото Румъния и България. Опасно е новите членки да се отблъскват Не бива да се забравя и фактът, че е опасно тези страни да бъдат отблъснати. Русия отдавна ухажва България и успя да я привлече към сделка за нов газопровод. Това веднага направи България зависима от добрата воля на руснаците. Междувременно старата гвардия в София подканя българите да имат вяра на руснаците, а не на ненадеждния Брюксел. Струва си Брюксел да направи още един опит, преди да премине към „строгите мерки". По-специално това означава да се настоява за реформи във вътрешното министерство - което всъщност премиерът Станишев вече направи. Би било лошо, ако това свали от власт крехката тристранна коалиция. Ако и това не помогне, Барозо, който вече изчерпа възможностите на езика на отчаянието, ще бъде принуден да заяви на България, че не я бива за член на ЕС. Останалите страни членки не могат да я изхвърлят, но биха могли да спрат кранчето с парите, които те с лека ръка смятаха, че си текат натам, накъдето трябва.