Дошло му е времето да се награди с орден Румен Петков. И ако някой се пита какви са мотивите, значи нищо не разбира. На първо място за това, че прояви мъжество в последните напрегнати за него седмици – винаги беше усмихнат и напорист; на второ – че е реактивен, тутакси извади “Змия”-та като контраудар; на трето – че държи “оперативно интересните лица” на личен “оперативен отчет”, което е знак, че наблюдава нещата не от птичи поглед или от кабинета си на “6-ти септември”; на четвърто – в същата връзка, че не допуска да се опетнят български бизнесмени от ранга на “братя” Галеви; пето – че е грижовен началник и знае цената на добрите кадри, предоставяйки всички удобства на Валентин Петров чрез МВР – апартамент на суперцена, обзавеждане и пр., за да го “умилостиви” да се премести от Пловдив в София; на шесто – че се (пре)бори ГДБОП да остане в МВР; на седмо – как отбива с мълчание всякакви вредно-опозиционни спекулации за производството на синтетична дрога в България, които ерозират инстутиционалната якост на МВР; на осмо – че запазва младежка тръпка към мотоциклетния спорт и развитието му; на девето – че полицията хвърли толкова усилия и средства да разкрие убийството на сестрите Белнейски; на десето – че зорко следи как се охранява границата между МВР и подземно-надземния свят. А тя, сещате се, няма как да е желязна завеса, защото с бронебойни патрони противодействие не се прави...