Нора Стоичкова Брюксел е сърдит, че не взимаме на сериозно препоръките му да ограничим корупцията и пладнешкия грабеж на европарите. Брюксел е учуден как българските държавници от декември миналата година са наясно, че парите по предприсъединителните фондове ще спрат. И не са взели никакви мерки. Нито пък се вижда да бързат особено. Чухме, че били набелязали 108 начина да спрат корупцията, с която бройка пак сме за Гинес. Евалла! Българската администрация не е от най-бързите в света, а от 10 дни направо спря на място. Да не би да изпусне нещо от риалитито в МВР-то. Междувременно Жозе Барозу предупреди: „Препоръките на ОЛАФ трябва да бъдат изпълнени, няма повече да ви повтаряме”. И ни напомни, че тепърва предстои да се редим на опашка за ония 7 млрд. по структурните и кохезионните фондове. Господин Кабил, земеделският ни министър, взе да му приглася. Яви се в праймтайма оня ден и взе да открива топлата вода, как не трябва да гледаме на еврофондовете като на торба с пари. А пък ние, невинните телезрители, тъй се надявахме... Междувременно целият народ чака един доклад на силовите структури. Искат да разберат хората, как така хем им плащат заплати да ги пазят от бандити, а отбрани полицаи вече 18 години играят голо хоро с тях. Вместо да умуват оперативни мероприятия по пресичането на злоупотребите с европарите. Вместо да окошарят собствениците на ония 7 фирми, които излъгаха САПАРД за 7,5 млн. евро, представяйки нови машини за стари. С което извършиха не просто документна измама и нарушиха законите, а ни нацапаха лицето пред света по такъв начин, че поне 3 поколения европейци оттук нататък ще ни сочат с пръст като „онова двукрако без перушина”, по Иван Хаджийски, „което обитава сивите зони от двете страни на Балкана и което, заради парче хляб е готово на всичко”. Не, че в Европа няма корупция, призна и г-н Барозу. Просто структури като ОЛАФ, със съдействието на местните и европейските силови администрации, успяват да й противодействат, подчерта още шефът на Еврокомисията. По белия свят да ти кажат в очите такова нещо публично и от такова високо място, е голям срам. В България обаче... Какъв ти тук г-н Барозу, какъв ти тук г-н ОЛАФ... Казват, че Брюксел е смаян от наглостта на по-първите ни хора. И най-вече от факта, как същите тези хора, които обещаваха всичко, за да влезем в ЕС, днес омаловажават препоръките на службата за борба с измамите. Кой беше тоя г-н ОЛАФ?, питат се държавни чиновници и не спират да търсят недъзите на мониторинговия механизъм. Някои български държавници дори си позволиха да обвинят финансовото разузнаване на Европа в нарочна антибългарска кампания. Най-много нерви по евромониторинга изхаби обаче МВР-то. Там по принцип всяко чуждестранно запитване за работата на българските полицаи изглежда като вид сексуално посегателство върху легендарната българска чест. Нека си припомним как само преди 2 години въпросното ръководство докара до нервен срив проверяващи евроексперти от немски произход, докато хората просто си вършеха работата по предприсъединителния механизъм. Сега някакъв си „господин ОЛАФ” пак нещо изнервя положението. А те, както вече узнахме, имат 10 дни да пишат доклад. Полицай с химикалка!? Потресаващо зрелище, като се опираме на спомени от популярния скеч – катаджии пишат акт. Кой е виновен да се изложим така? От една страна това са държавни чиновници и политици, които не бяха чували за ОЛАФ, преди да им се стовари на главата. А бяха длъжни не просто да прочетат, че има такава служба, но и да установят професионални контакти с нея. Длъжни бяха да й сътрудничат, а не да разтакават експертите й с месеци от министерство на министерство, така че допълнително да ги амбицират. Държавната ни администрация беше длъжна да предвиди, че ще ни гледат под лупа. Преди да си уреди роднините, които да управляват европарите. Недоумение буди и тишината, в която е потънало финансовото ни министерство, откак се разбра, че 3 месеца скатава важна информация - как ЕК се готви да ни ореже финансирането. Вместо да размаха томахавката още при първите сигнали, то се снишава като Живков пред гласността и перестройката на Горбачов. Докато бурята премине. Ами правителството ни? Което непрекъснато пробва да си пъхне и двата крака в единия крачол, откак „господин ОЛАФ” му подпали чергата. Паническата му реакция да пише на коляно закони и заповеди, да поръчва на МВР-то доклади вместо оперативни мероприятия по пресичане на злоупотребите с европарите със сигурност би било хитов сценарий за някоя пиеса на абсурда. Всъщност като се питаме за виновните защо някой отговорен фактор не попита шефа на Софийския градски съд – абе, другарю, какво стана с онова дело срещу Баткото и брат му? Ония бързоръки хайдуци, дето строят пътищата в държавата така, че София и Бургас всеки момент ще се окажат в една околия. Пък и съдебната власт. Няма ли да окошари най-сетне някой крадлив министър. Ледът отдавна се пропука, господа прокурори, съдии и съдебни заседатели. Вече направо завира. И най-накрая да кажем за бизнеса. Тия хора за 18 години „развитие” така и не можаха да порастат. Защото българският бизнес е главният виновник за злоупотребите с предприсъединителните фондове. Защото бизнесмените купуват политиците по избори. За да може да им минават схемичките и да има за всички. Те ни орезилиха. На тях дължим заплахата да ни спрат 7 милиарда евро по структурните и кохезионните фондове. Факт, който никой държавник не смее да коментира. Инак няма да го има при следващото раздаване догодина. Защото, ако далавера със САПАРД е невъзможна без държавен чиновник, още по-невъзможна е тя без приближена фирмичка. Която да кандидатства и да раздава комисионни над и под масата. Така нареченият „господин ОЛАФ” ни го доказа нагледно. Събрали се седмина чевръсти бизнесмени, наговорили се за схемата „стара машина за нова срещу 7,5 млн. евро” и – речено-сторено. Колко са дали на съответните държавни чиновници, че да им мине номерът? Дали са на две-три места по 50-100 000. лева! Дарили са някоя и друга изборна кампания с още 200-300 000. Дали са и на партийната централа, разбира се. Колкото да си платят режийните и да си траят. Така стават тия работи у нас. Даже стават по много пъти и с едни и същи хора. Затова ги хващат рано или късно. Защото са алчни и безогледни. Какво още трябва да ни направи „господин ОЛАФ”, че да се притеснят най-накрая МВР, прокуратурата и съдът? „Нали искахме независима съдебна власт? Ето, сега можем само да ги чакаме”, обобщава неназован правителствен източник. За кризата с еврофондовете са виновни и онези политици, които шетат по Европа и говорят ли говорят срещу държавата ни в унизителна просия за съмнителни външно-политически дивиденти. Интересно, как ли ще обяснят на западните си партньори, на западните инвеститори след време, че става въпрос за същата държава. Когато в качеството си на министри и министър-председатели на България им се наложи да я препоръчват за благонадежден партньор. Както се казва, това което и г-н ОЛАФ не може да ти го направи, само български политик може!