Андрей Райчев Защо премиерът Станишев така старателно бяга от възможността министър Петков да подаде оставка? На пръв поглед – това е неразумно поведение. Но тясно егоистично погледнато, г-н Станишев „очевидно” печели: Първо, дава знак на обществото, че партията му не търпи дори съмнения за корумпираност. Второ, освобождава се от конкурент за властта, и то от силен такъв. Трето, доказва се като мъжествен премиер, което отвсякъде е добре. При три такива преки ползи, ясно е, че на другата страна на везната трябва да стои нещо много значимо. Кое ли е то? На този въпрос вече се опита да отговори г-н Костов. И не изненада никого, като каза, че г-н Станишев се страхува от отмъщението на г-н Петков. Сиреч намекна, че вътрешният министър „държи” премиера с компромати. Честно казано, не очаквах от един бивш премиер да играе толкова евтин и елементарен ход. Г-н Станишев е младенец в политиката, не е заплетен в калните истории от прехода, дори президентът Буш публично го нарече „мистър Клийн”, така че и най-големите му зложелатели не могат да посочат дори един случай на малко от малко съмнително поведение. Но тогава какво? За да си отговорим на въпроса, трябва да излезем от атмосферата на клюките и да хвърлим птичи поглед върху положението на самата БСП. Ако трябва (примерно за учебниците по история) да попитаме: „Кои най-важни три неща направи правителството „Станишев” за тези три години?”, то отговорът е лесен: подписа влизането в Европа отвори досиетата въведе плосък и нисък данък. И веднага следват три контрапункта: - На БСП ли е работа да отваря досиетата (или на предишните десни управления, уж революционно настроени по темата?). - На БСП ли е работата да въвежда ниски и плоски данъци, тоест да подобрява радикално условията за бизнес (или пак на предишните десни управления?). - Само може би подписването за ЕС подхожда на партия, в която първо се зароди движението „Път към Европа”, но и тук има едно „но”. Но все пак БСП е най-русофилски настроената партия като електорат. Виждаме, че ръководеното от г-н Станишев правителство не е поднесло любимите гозби на собствения си електорат. От – поне мен, ако питате – изгодни за България съображения, сегашната БСП е принудена да компенсира дефицита от „дясно”, от дясна политика в страната. Но това значи, че право или не, партийното ръководство на г-н Станишев има проблем, фундаментален проблем. И то вътрешен. Ето защо г-н Станишев като от огън бяга от пукнатини в това партийно ръководство. Което пролича още при скандала „Овчаров – Александров”. И тогава г-н Станишев забави максимално собствената си реакция. И всъщност направи така, че г-н Овчаров да се сърди на всички, дори на президента Първанов, но не и на младия партиен лидер. И трябва да се признае, че тук виждаме една мъдрост, необичайна за млад човек. Премиерът достатъчно добре си представя финала на четиригодишните си усилия. Той трябва да се яви пред партията си с две позитивни изречения: Първо. Изкарах мандата, за пръв път. Второ. Екипът ми е единен. Вярно, че за оцеляването му може би е достатъчно само първото изречение. Но с второто – работата е по-сигурна, за да не кажа – напълно сигурна. Тази публикация на вестник „Класа” е съвместна с радио „Дойче Веле” Други текстове от същия автор: www.raichev.org За отзиви и коментари: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.