Министър Масларова отново спусна директива на частния бизнес как да формира трудовите възнаграждения на колективите. Според нейни наблюдения реалната средна заплата у нас била 500 лева, но тя била недостатъчна, защо българският труженик по нищо не отстъпвал на европейския такъв. Така че частните босове да се бръкнат по-дълбоко и да вдигнат по брюкселски заплатите, за да задържим младите кадри. Опростенческото разбиране на пазарните механизми, които да маршируват с декрет, будят ехидни усмивки сред сериозните икономисти. Волунтаристичните напъни от времето на Ленин (Електрификация + съветска власт = комунизъм) до това на Хрушчов (Засятата целина с кукуруз - юмрук в зъбите на империализма) не доведоха до нищо добро. Ако не иска да обижда интелекта на българина, за който на думи се застъпва, министър Масларова е хубаво да изостави пропагандата в изпълнение на служебните си задължения. Ако социалният министър таи някакви виждания за по-високо заплащане, да подкани своите колеги от кабинета да тестват финансовите й хрумки на държавно ниво. Все пак в България държавата си остава работодател номер едно. Естествено, никой нормален министър няма да побърза да претвори в живота заръките й. Всички си спомнят как едно смехотворно от европейска гледна точка увеличение на учителските заплати едва не събори правителството. Иначе спускането на директиви от рода на „дайте да дадете“ са безполезно упражнение, напомнящо за преброяването на дивите зайци. Хубаво е г-жа Масларова да се съсредоточи над по-важните въпроси под нейна компетентност. Като това детските домове за сираци да престанат да бъдат публични такива. В подобно начинание със сигурност ще открие подкрепа и разбиране от страна на недържавния работодател. Да не говорим за Брюксел.