Съмийт Десай Ройтерс Глобалната финансова криза, която върлува от месеци, не показва признаци на утихване, а гуверньорите на големите централни банки се почесват в недоумение как да възвърнат доверието в световните кредитни пазари. От август 2007-а глобалните стратези предприеха куп мерки в опити да го направят. Никоя не се оказа успешна, последиците от което понесоха няколко банки в САЩ, Великобритания и Германия. Големите инжекции от стотици милиарди долари, огромният финансов пакет от $150 млрд. за стимулиране на американската икономика, пуснат от Белия дом, и цялостно пренаписване на правилата, за да могат търговските банки да заложат високорискови активи за обезпечаване от първокласните държавни фондове, не доведоха до нищо. Няма „смазка“ Банките продължават да не си дават заеми една на друга на междубанковия пазар, което обикновено служи за „смазка“ на закъсващия механизъм на финансовата система, тъй като фундаменталният проблем, за който все още не е намерено решение, е как да укрепим основите на пропадащия пазар на недвижими имоти в САЩ. „Проблемът с ипотеките в САЩ е пряк резултат от неуспеха на планирането през 90-те, така че за решението му се иска стратезите да предприемат сериозни корекции“, заяви Пол Марковски, президент на консултантската къща по инвестиции „Глоубъл рисърч партнърс“ в Ню Йорк. „Решението вероятно ще изисква спасителни изкупувания в някаква форма, за което банкерите и регулаторите вече са се примирили, че е неизбежно“. Засега централните банки бяха подготвени да отпускат заеми само срещу ипотечни облигации – един от най-бързо развиващите се сегменти на глобалните капиталови пазари на стойност $4,5 трилиона, а не да ги откупуват директно. Според медийни анализатори длъжностните лица в САЩ, Великобритания и еврозоната обсъждат възможността за масовото изкупуване на облигации чрез държавни фондове като евентуален изход от кредитната криза. Но Федералният резерв и Бенк ъф Ингланд отрекоха твърдението, а от Европейската централна банка изобщо отказаха коментар. Колосален проблем – от ноември 2007 г. банките са изгубили над $125 млрд. Проблемът на лидерите на световната банкова система е колосален. Само от ноември насам банките са изгубили $125 млрд. поради спада в цените на акциите на активите им. При оповестяване на финансовите резултати за първото тримесечие станаха известни нова порция отписвания на активи за милиарди в резултат на крънча. По-рано този месец рейтинговата агенция „Стандърт енд Пуърс“ съобщи, че крайната сума на загубите на ипотечния пазар вероятно ще стигне $285 млрд. „Риплинг“ ефектът (става въпрос за концентричните кръгове, които се образуват във водата при цопване на предмет – бел. ред.) от отчетените досега загуби доведоха до изкупувания на банки в САЩ и Европа и спад в стойностите на активите от Берлин до Пекин. От четвъртото тримесечие на 2006 г. до четвъртото на 2007 г. индексът S&P/Case-Shiller за жилищния пазар в САЩ е паднал с 8,9% - най-резкият в 20-годишната история на агенцията и над три пъти по-голям от пораженията, нанесени от рецесията на жилищния пазар в САЩ през 1990-91 г. За година цените в Маями паднаха с 17,5 на сто. Загубите на вторичния ипотечен пазар сами по-себе си са достатъчно големи. Проблемът обаче е допълнително усложнен от спадовете в стойността на имотите, които обремениха дори портфейлите с най-качествените активи и не позволяват, поне засега, кредитните инвеститори да предвидят кога ще настъпи краят на низходящата тенденция. Докато ФЕД не каже докъде е дъното, никой не е сигурен колко струват продуктите на кредитните деривати за трилиони долари. А точно от това се нуждаят банките, преди да почнат да отпускат заеми помежду си, с което биха съживили изпадналата в кома финансова система. Публична екзекуция Станахме свидетели на публична екзекуция, когато ФЕД поръча поглъщането на „Беър Стърнс“ - дотогава петата по големина US инвестиционна банка. След офертата на „Джей Пи Морган Чейс“ за „Беър Стърнс“ ФЕД обяви, че ще позволи брокерските фирми да заемат директно от него - за първи път след Голямата депресия от 30-те. Освен това намали дисконтовата лихва за търговските банки, след което и основната си лихва със 75 пункта на 2,25%, с което общото намаляване от средата на септември досега се равнява на цели 3 процента. Инвеститорите са сигурни, че кризата не може да приключи без обрат на пазара на нискорискови ипотечни облигации, цените на които паднаха поради високорисковите американски жилищни кредити. С продължаващия спад на цените все повече банки се изправят пред проблеми с платежоспособността, което води до омагьосан кръг от принудителни разпродажби и дори олекване на баланса на трезорите. Още повече че според новите правила за осчетоводяване активите ще трябва да бъдат оценявани според пазарната, а не според номиналната им стойност. Изкупувания? Уважаваният законодател Барни Франк настоява Белият дом да приеме амбициозен план, гарантиращ федерална подкрепа под формата на обезпечаване до $300 млрд. в рефинансирани, достъпни като цена ипотеки, за да намали риска за много американци да загубят домовете си. Американското правителство посочи, че иска повече подкрепа от частния сектор за разрешаване на кризата на пазара на недвижими имоти. Проблемът е, че просрочените ипотеки и делът на хората, които рискуват да изгубят домовете си, стигна рекордни нива през четвъртото тримесечие на 2007-а, като икономистите очакват още 3 милиона загуби. Британската централна банка заяви преди седмица, че данъкоплатците не трябва да плащат за рисковете, поети от банкерите. От Бенк ъф Ингланд обаче добавиха, че се обмислят няколко други - неконкретизирани - мерки за справяне с проблемите на пазара, но засега всичко е все още в начален стадий. „Опитваме се да открием начини за облекчаване на напрежението“, коментира говорител. Сериозен е проблемът, че спасителните изкупувания могат да доведат до деморализация. Така банките се поощряват да поемат повече рискове понеже знаят, че ако нещата се объркат, държавата ще се намеси. Но е твърде вероятно да се окаже, че централните банки нямат друг избор освен да прибегнат до радикално, дори болезнено решение, тъй като досегашните им действия не успяха да прекратят кризата. „Струва си да се отдели повече време в търсене на неконвенционални решения за по-радикален подход, към което властите могат да прибегнат, в случай че нещата не се подобрят или се влошат и се окаже, че време за губене няма“, смята Анди Чейтър, рейтинг стратег в RBS.