Ерик льо Буше В. „Монд” Събитията се развиват в началото на 80-те години. Пол Волкър, председател на Управлението за федерален резерв на САЩ, се колебае, но в крайна сметка решава да се остави да бъде убеден от натиска на банките. Причината да се съмнява е осъзнаването на факта, че ако изостави закона Глас-Стийгъл (Glass-Steagall Act)* от 1933 г., който регулираше много строго дейността на американските банки след голяма криза от 1929 г. и отделяше търговските от инвестиционните банки, ще се породи един нов свят: по-динамичен, разбира се, но и по-опасен. Така вратата към финансовите нововъведения е отворена. Американският капитализъм губи в сигурността, но печели в растежа: изборът бе смел. Криза, породена от прекрасно нововъведение Стигнахме до това положение. Кризата, породена от едно от най-прекрасните нововъведения (кредити за покупка на жилище на хора без средства, наречени subprimes), се разраства и удължава. Всеки месец нов играч на финансовите пазари излиза от състезанието, а ръководители, сред които и шефове на централни банки, откриват в хода на събитията механизми, измислени от техните гении в математиката: лошите жилищни кредити бяха препродадени, смесени с други, разделени на траншове, след това тези траншове започнаха да служат на техните притежатели като капитал при създаването на нови фондове, после всичко това отново бе разделено на траншове, за да бъде пласирано по целия свят. Правилно сте прочели: като капитал! Сякаш първоначалното съдържание на съмнителните subprimes е забравено! И когато бъде открито, или пък просто възникне съмнение, другите финансови институции отказват "тази хартия", защото стойността й е нула, а държателят й (банката например) се оказва разорена. След нововъведението идва смайването. Очаквана загуба: 1,3 трилиона долара! Колко струва това? Шефовете веднага се нахвърлят върху калкулаторите. Очакваната обща загуба от subprimes през това лято е 1,3 трилиона долара. Днес сумата е 1 трилион долара, а според някои експерти, като икономиста Нуриел Рубини, дори 2 трлн. долара. С други думи 17% от брутния вътрешен продукт на Съединените щати... И се бие тревога. Финансистите търсят спешна помощ и настояват, че ако не я получат (От кого? От централните банки и ако е необходимо от данъкоплатците), то реалната икономика е застрашена от пресъхване на кредитите и други радости. Касандрите, които "ясно ни казаха какво ще се случи", се радват, че те са били прави. А политиците, "по френски маниер", съзират най-сетне толкова чакания повод да ререгулират непослушните пазари, да наложат връщането на Великата държава и дори, кураж, другари, да обявят края на либерализма. Всичко това не е грешно. Нехайството на банковите шефове към рисковете, поети от техните екипи, не може да бъде простено. Регулаторните механизми в САЩ не действат. Всичко онова, което се превърна в хиперфинанси, стана един Далечен изток и е време държавните власти да върнат отново шерифите. Малко по-малко растеж, но пък повече сигурност - курсорът трябва да се насочи отново в противоположната посока. Известен брой значителни нововъведения на финансовия либерализъм трябва да бъдат преразгледани, като счетоводното правило, което налага да се вписва пазарната стойност в сметките, защото то ускорява, както виждаме, лавината на загубите. Финансите са кръвта, не и мозъкът на икономиката Не бива обаче да се преувеличава нищо. Финансите са само кръвта на икономиката, те не й дават нито мускули, нито мозък (и така е по-добре, нали?!). Кръвта може ли да направи голяма беля? Един кръвоизлив се лекува. Централните банки направиха каквото бе необходимо: отвориха сейфовете и понижиха лихвите, за да позволят рефинансирането на опустошенията. Както резюмира Ерик Чейни, икономист на инвестиционната банка Morgan Stanley: "Федералният резерв под натиска на изключителни обстоятелства или пък благодарение на тях модернизира със замах една система на рефинансиране на американската икономика, която бе твърде стара и изостанала в сравнение с финансовите нововъведения. По ирония на съдбата така Федералният резерв се доближи до Европейската централна банка", която е по-напред и в първоначалната диагностика, и в необходимите "лечения". Достатъчно ли е това? Не знаем, но лекарството е добро срещу кръвоизлив. Засега пораженията са ограничени Втората причина да запазим спокойствие: въздействието върху реалната икономика, засега, е ограничено. Ако икономиката на Съединените щати се охлажда, то основната причина е жилищният пазар, а не финансовият сектор. В Европа не се очертава недостиг на кредити. Трета и последна причина: англосаксонските финанси не са се разпрострели по цял свят, противно на представата, която се създава. Прочитът на книгата на Кръга на икономистите ("Войната на капитализмите ще се състои" - "La guerre des capitalismes aura lieu" на издателство Perrin) под ръководството на професор Жан-Ерве Лоренци е пример за това: финансите са фактор за хармонизиране на икономиките, налагайки общи норми, но като цяло те следват реалните икономически структури, а не обратното. Китай дължи в по-голяма степен изстрелването си напред на вътрешните спестявания, а не толкова на финансовата глобализация. Финансовите системи по света продължават да бъдат все още радикално различни, а това между другото е обезпокоително, защото е потенциален източник на тежки сблъсъци. Накратко, кризата на англосаксонските финанси е скъпо струваща, но не толкова катастрофална за глобалния свят. *В САЩ законът Глас-Стийгъл бе въведен заради срив на фондовия пазар през 1929 г. (Великата депресия). Той забранява на банките да вземат депозити и да издават ценни книжа за свои клиенти. Законът Глас-Стийгъл беше отменен от закона Грам-Лийч-Блилей (Gramm-Leach-Bliley Act) от 1999 година.