Боян Чуков, член на УС на Българското дипломатическо дружество Не мина месец и бомбата, наречена Косово, която бе заложена под правителството в Белград, гръмна. И, естествено, погреба правителството на Кощуница. Това, което се случи в Белград, едва ли е голяма изненада даже за тези, които не следят от съвсем близо събитията в нашата западна съседка. Сегашното правителство в Белград бе съставено на 15 май 2007 г. половин час преди изтичането на крайния срок, определен от закона. Да не говорим, че това се случи чак четири месеца след изборите за Скупщината (проведени на 21 януари 2007 г.). Кабинетът, оглавяван от Кощуница, е сформиран от четири партии: проевропейските Демократическа партия (ДП) с лидер президента Борис Тадич, „Група 17+” (G-17+) с лидер министъра на икономиката и регионалното развитие Младжан Динкич, националистите „Нова Сърбия” (НС) с лидер министъра на инфраструктурата Велимир Илич и Демократическата партия на Сърбия (ДПС) с лидер премиера Воислав Кощуница. Правителството на Сърбия се състои от 25 души с право на глас. Това са премиерът, неговият заместник по въпросите на евроинтеграцията Божидар Джелич, 22-ма министри и един министър без портфейл. Коалицията НС и ДПС разполага с осем гласа, ДП – с 13 гласа, и G-17- с 4. При сформирането на кабинета преди десет месеца бяха формулирани пет основни принципа за неговата работа: запазване на Косово в състава на Сърбия, евроинтеграция, борба срещу корупцията и организираната престъпност, засилване на социалната и икономическата политика и сътрудничество на Сърбия с трибунала в Хага. Пътят до кризата Как се стигна до правителствената криза? Преди няколко дни опозиционната Сръбската радикална партия (СРП) на Томислав Николич поиска дебат в парламента върху предложения от нея проект за резолюция, който предвижда да се изключи възможността страната да влезе в ЕС, ако последният не потвърди, че Косово е интегрална част от Сърбия. В четвъртък, на 6 март, бе проведено заседание на правителството в Белград. Мнозинството от министрите в кабинета на Кощуница отклониха проекта за резолюция, който се подкрепяше лично от премиера. Тук трябва да се добави следното. Ако проектът за резолюция стигнеше до Скупщината, той щеше да бъде приет. За него щяха да гласуват 144 депутати от 250. Това, че имаше сериозни разногласия в правителството в Белград, бе известно от много време. Този път Кощуница не се сдържа и на практика обвини прозападните партии в Сърбия в предателство на националните интереси. Премиерът публично изказа недоволство от част от министрите, че слабо поддържат борбата за съхраняване на териториалната цялост на страната. Пред журналисти Кощуница обяви: „Сръбското правителство вече няма единна политика. Тя липсва около един важен, съществен въпрос, който се отнася до бъдещето на страната - опазването на Косово в състава на Сърбия. Правителството няма единна политика, не може да функционира. Това е краят на правителството. Кощуница добави: „Аз не вярвам повече в искреността на ДП и на G-17+, когато те казват, че ще се бият за запазването на Косово.” Една резолюция – последната капка Кощуница предложи предсрочните избори да се състоят на 11 май заедно с местните. Отговорът на ДП не закъсня преди заседанието на кабинета в четвъртък: „ Демократическата партия се противопоставя категорично за вписването на една такава резолюция в дневния ред на парламентарната сесия и аз очаквам, че всички партии на правителствената коалиция ще приемат една и съща позиция поради няколко причини. Външната политика не може да се решава извън правителствената политика. Парламентът на Сърбия не е упълномощен да определя външната политика на държавата и ние формирахме правителство, което се базира на основни принципи, като ускорена европейска интеграция”, заяви шефът на парламентарната група на ДП. Тук, естествено, трябва да се подчертае, че всички политически партии в Сърбия са против едностранно обявената независимост на Косово. Въпросът е, че водената от президента Борис Тадич ДП и G-17+ не искат да приемат предложената от радикалите на Томислав Николич формула. Демократичните и прозападни сили в Белград не искат по никакъв предлог да спират хода на интеграцията на Сърбия в ЕС. Със или без Косово към ЕС Предсрочните парламентарни избори, които се задават в Сърбия, отново ще поставят като разграничителна линия между политическите партии въпроса - със Косово или без Косово по пътя за Брюксел? През последните три седмици сърбите като цяло се радикализираха. Това подсказва, че СРП на Томислав Николич ще укрепи своите електорални позиции. По какъв начин ще се композира местният парламент във Войводина, също ще бъде от изключително значение за Сърбия. Интересно е да се отбележат позициите на руските анализатори, които следят отблизо позицията на Белград по Косово. Любопитен е коментарът на анализатора Александр Собко, който не може в никакъв случай да бъде обвинен в либерални и прозападни позиции. Той е озаглавил своя анализ „ Парата е изпусната - може да се капитулира?” Александр Собко смята, че „поведението на официален Белград през последните две седмици навежда на мисълта, че властите не се готвят да правят сериозни крачки за съхраняване на сръбския суверенитет над Косово”. Той нарича широко оповестения преди време секретен план за действие „пълна фикция”. На руския анализатор силно впечатление са му направили реакциите на президента Борис Тадич, след като разярени сърби подпалиха ГКПП в Северна Митровица преди две седмици. Тогава Тадич призова своите сънародници „да престанат да устройват провокации”. Същите действия премиерът Кощуница нарече „законни”, макар и не много „приятни”. Диаспората – има ли значение Сърбия, за разлика например от България, разполага с много сериозен ресурс за влияние по света - сръбската диаспора, която е до 4 млн. души. Белград притежава лостове за влияние не само на Балканите, Европа, но и в Америка. Достатъчно е да си спомним последното гласуване със SMS на конкурса на „Евровизия“ и победата на сръбската участничка, която определено не беше най-доброто, което има и можеше да предложи западната ни съседка. Анализът показва изключително плътно просръбско влияние на територията не само на бивша СФРЮ, но и в Европа като цяло. Последните президентски избори показаха, че сръбската диаспора подкрепи масово Борис Тадич. В Испания резултатите Николич/Тадич бяха 8,51%-91,49% , в Англия - 23,67%-75,92%, в Белгия – 16,10%-78,81%, и т.н. Сръбската диаспора играе интересна роля и в самите САЩ. Някои анализатори твърдят, че именно сръбските гласове в щата Охайо са обезпечили победа на Джордж Буш в първата президентска надпревара. Очевидно е, че без да се бъркаме във вътрешните работи на съседна Сърбия, за региона е по-изгодно да се утвърди линията „Тадич”. Погледнато в перспектива, за Балканите е изключително належащо да се ускори интеграцията на нашите съседи в ЕС, а не да се забави. Това ще позволи да се снеме съществуващото напрежение в Западните Балкани и ще се обезсмислят редица спорни въпроси. В случая интензивният интеграционен европейски подход може да послужи като балсам върху „възпалените” балкански региони. Естествено, трябва да направим една- единствена, но много съществена уговорка. Необходимо е всички страни, без изключения, кандидат-членки за ЕС от Западните Балкани, да възприемат европейския стил на общуване със своите съседи, наречен още политес. Както и основните т.нар. базови достижения (изисквания) за членство в ЕС, които постигнаха с немалко усилия България и Румъния. * Мнението е на автора и не е задължително да съвпада с позицията на в. „Класа“