Константин Димитров, депутат от ДСБ Европейската комисия (ЕК) спря временно плащанията за България по трите предприсъединителни програми – ФАР, ИСПА и САПАРД. Заради съмнения за корупция във фонд „Републиканска пътна инфраструктура“ беше преустановено финансирането на проекти по ИСПА за 300 млн. евро. В края на миналата седмица ЕК наложи вето и върху плащанията по програмата ФАР на стойност 50 млн. евро. Третият шамар на Брюксел бе по мярката „Подобряване на преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти“ за около 140 млн. евро. Търпението на Брюксел е изчерпано Тези факти, придружени с писма от страна на ЕК и искания за незабавни мерки, са ясен знак, че е напълно изчерпано търпението на комисията по отношение на провалите на българското правителство. Впечатляващ е езикът на европейската писма – директен и съвършено безапелационен. Той дава възможно най-ниската оценка към работата на правителството и подсказва, че според Брюксел в София се толерира политическата корупция. Истината е, че спирането на финансирането на трите програми по вина на българските управляващи ощетява най-много гражданите. Затова и мерките, които ще се вземат, трябва да са радикални. Наложително е да бъдат отстранени политическите лица, които носят отговорността за тези провали – министърът на финансите Пламен Орешарски, на регионалното развитие и на благоустройството Асен Гагаузов и на земеделието и продоволствието Нихат Кабил. Другото политическо решение са предсрочните парламентарни избори. Проверките - разрез по вертикала Във всяко едно от министерствата трябва да се направят не просто формални проверки, а разрези по вертикала, и публично да бъдат огласени административните санкции на чиновници до ниво директор на дирекция в министерство, отговарящи по съответните програми. Разбира се, не трябва да останат ненаказани и ръководителите на програмите, които носят пряка отговорност за неспазването на правилата. Следствието и прокуратурата няма как да са встрани от този процес, а добросъвестно да разследват сигналите от гражданите и бизнеса. В процеса задължително да се включи както българският клон на ОЛАФ (Европейската служба за борба с финансовите измами), така и централата в Брюксел. Необходимо да се осъществи комбинация от драстични административно-процесуални мерки и да се потърси отговорност на министри и заместник-министри, на чието подчинение са секторите, работещи по предприсъединителните програми. Управляващите не трябва да се крият зад формалния факт, че звената не са на пряко подчинение на министрите. Отговорността им е неотменима. Всеки трябва да си понесе отговорността Известно е, че средствата по предприсъединителните програми са отпускани под контрола на Брюксел. Не оневинявам и представителите на Европейската комисия, одобрили проектите, заради които България търпи санкции. Ако бъде открита вина, те също трябва да понесат отговорността си. Работа на Брюксел е да санкционира своите служители, а българската държава - своите представители, участвали в процеса на одобрение и отпускане на средства от страна на ЕС. Решаването на проблемите с предприсъединителните фондове е и своеобразен тест за българското правителство. Резултатите ще са показателни за ЕС доколко страната ни е способна ясно и прозрачно да усвои средствата от структурните и кохезионния фонд. Лошото е, че недъзите, констатирани от Еврокомисията, са дълбоко вкоренени в начина, по който се борави с парите на ЕС. Затова не изключвам последваща акция и по отношение на структурните фондове. Защото липсата на прозрачност, толерирането на корупцията и отсъствието на капацитет за усвояване на средствата не се отнасят само за ФАР, ИСПА и САПАРД. Опасенията ми са обаче, че търсенето на нарушения и наказването на виновните ще забави усвояването на средствата по трите програми минимум с един месец и максимум с 6 месеца.