Съобщенията, че Европейският съюз е спрял отново милиони евро за България започнаха да стават регулярни – също като за нивото на река Дунав. Разликата е, че Дунав няма да пресъхне... Прави са в общността – от брюкселска гледна точка у нас виждат марокански скакалци, които опоскват всичко по пътя си и оставят гола земя след себе си. Спрете тази напаст, иначе катинар за пещерата на Аладин, казва в дипломатичен стил Европейската комисия. Това е най-големият вот на недоверие, който правителството получи. И най-големият шамар за правосъдието ни и всички борци и боркини на корупцията в България. Управляващата тройна коалиция няма много полезни ходове. Марокански скакалци се трепят много трудно. Земеделският министър Нихат Кабил със сигурност е наясно, че особено добре се развиват на изоставени обработваеми земи, а борбата с него включва и да се разорат до дъно гнездата му. Значи от министерствата трябва да се изринат много хора, и то не по коалиционната формула 8 „наши”, 5 „ваши”, 3 „техни”. Или да си отидат министрите и след тях - и останалите. Но кой ще даде гаранция, че следващата напаст няма да е от колорадски бръмбари?