Андриана Михайлова Преди година французите се вдигнаха на революция и скочиха срещу част от участниците в „Евровизия”. Наследниците на Рабле поискаха забрана на конкурса или строги правила на поведение заради украинеца Верка Сердючка- травеститът бил единица мярка за кич. Бунтовното настроение зарази и украинците националисти. Те поискаха най-големите фенове на Верка – руснаците, да отворят „широката си руска душа” и да му осигурят гражданство. Така хем Верка губеше необятната си аудитория, хем може би щяха да си напаснат песенно-сексуално-националистични отношения. Година по-късно българската „Евровизия” може да задуши дори революционната мечта за втори мандат и на тройната коалиция. Песенният конкурс за пореден път доказа, че е абонамент за скандал. В Холивуд актьорите използват тази формула за капиталовложения в популярността си, а у нас държавната телевизия инатливо я прилага за сметка на данъкоплатците. Справка: и четирите години, в които подчинените на Уляна Пръмова организират музикалното начинание, за него полепват размирици, недоволства, раздори. В началото беше Слави Трифонов. Той демонстративно напусна сцената в знак на протест - победата на „Каффе” била изманипулирана от продуцентите му. После неуспелите скочиха срещу Мариана Попова и Азис – че парчето им не било подходящо за този тип конкурси, че пак имало проблеми с гласуването. Миналата година пък тихомълком преди полуфинала отпаднаха едни рапъри след протест от чужбина. Ерудираното жури не разбрало, че момчетата „заели” парчето си от техни „колеги”, които го изпълнявали на иврит. Така до днешното издание на „Евровизия”. И enjoy-a от победата на Deep Zone Project, който и фактът, че вокалистката на групата е нещатна репортерка на БНТ, не успя да помрачи. Дори недоказани фенове на държавната медия като мен не могат да отрекат, че финалната церемония беше почти прилична. Имаше си всичко – силиконова красавица, усмихнати водещи, които не си знаят текста, добро озвучаване, адекватно режисьорско виждане и непоказани досега от бенетейци операторски умения (без коментар оставям десетината ентусиасти на сцената, които явно бяха разбрали, че се борят за финала я на “Мелодия на годината”, я на „Сан Ремо”, я на „Ален мак”). И аха, конкурсът да мине без големи олелии. Оказа се обаче, че устойчив бацил пак е полазил измореното тяло на БНТ - името на победителя се изстреляло в сайта на конкурса половин час преди да стане официален факт. А хората в зала 1 на НДК не успели да гласуват, защото никой не изписал номерата на песните по време на десетминутния вот. Хващам се на бас, че след дни отлюспени от надпреварата изпълнители ще се възползват от breaking news-а и ще дадат пресконференция. В нея ще обявят как феновете им са пускали SMS-и, които обаче системата не е отчела. От фирмата, отброила гласуването, ще отговорят с друга пресконференция и пак ще нахулят системата. БНТ ще се „засрами“ и ще обещае „тази година полупроводници, а догодина – цели“. Затова, може би по-прагматично и измамно революционно ще е следващата година вместо да се забрани проявата, медията да направи песенния конкурс „Еnjoy The Silence” (“Наслаждавай се на тишината” по едноименното парче на “Депеш Мод”). Телевизията може пак да се упражни в безкрайната тишина и сложния регламент от тази година. Така хем ще ни излезе по-евтино (ще се платят авторските права само на Дейв Геън и компания), хем няма да се дразни слухът на публиката, хем няма да има недоволни кандидати. А пък и разликата между победителя и победените ще е едно завъртане на „Еnjoy The Silence”. * Наслаждавай се на тишината