Ако някои от най-далечните кьошета на Европа се съмняваше, че процесът срещу нашите медици в Либия е политически, вече може да е сигурен. Според местната средиземноморска традиция политиката е преди всичко алъш вериш, а пазаренето е всичко на този свят. България макар и страна прогонена след 1919 г. от границите на Средиземноморски свят, добре познава ориенталските табиети скрити зад тиранското разбиране за политика. На Изток властта се възприема, преди всичко като три неща: съкровище – имане, бич и харем. Държавното съкровище е нещо изконно лично и принадлежащо единствено на владетеля, бил той султан или ръководител на революционна джамахирия. Това имане се раздава на приближените до властта. Когато потрябва известно количество може да се хвърля от прозореца, за да залъже и смири жадуващата тълпа. Властта е и бич, защото владетелят е длъжен да го размахва над своите поданици, и то не само, за да им прибира парите, но и да поддържа страха пред деспота. Най-сладкото на властта е харема. Често той носи много грижи и неразбории, но като върховен баща владетелят може да притежава и използва, съдбата, живота и тялото на всеки жител или чужденец в страната. В България харемския принцип понякога се формулира кратко - "той бащата на народа ще оправи нещата", ще ги "оноде", където, когато, както и когото трябва. Срещу цялото тази вековно – тиранска, проста, но високоефективна управленска система, днес седят премигват и с прискърбие се кланят, родни дипломати, европолитици, и роднините на жертвите от двете страни. Алъш веришът върви. "Индирим йок"- отстъпка в пазаренето няма. За всяка глава на заразено либийско дете, техният истински заразител Муамър Кадафи ще получи в брой от ЕС ще над $1 млн. Хазната се пълни. Бичът се размахва и смъртните присъди се потвърждават и препотвърждават. За да запази своето управление от недоволството на засегнатите кланът Кадафи ще подхвърли харизаните от Европа пари на тълпата. Отиграния милостив жест ще откупи кръвнината. Ще оправдае режима. Диктаторът ще е победител, защото пред очите на родната си публика е постигнал възмездие. Парите броени от Триполи за компенсации на терористичните глупости на Кадафи, се завръщат и този път неверниците ще си платят. Но има нещо в цялата комбинация, от което диктаторът се страхува и то пролича, когато режимът поиска гаранции, че България и подсъдимите няма да отправят обратни искове срещу Либия. Кадафи направи много празни ходове. Освен губене на време, те са показателни за пълен цун цванг и липса на дългосрочно, печеливш, правилен ход. Ако потвърди смъртните присъди на българките, това означава външнополитически скандал, който режимът не може да си позволи. Полковникът и неговата сатрапия имат нужда от инвестициите на Запада. Така че, колкото и да се пазари, накрая ще продаде своите роби обратно. Той няма да спечели ако ги убие, но не може да ги държи безкрай, като заложници. В личен план българките са захвърлени и свършени. Освен близките им от това не интересува никой в Либия, България и ЕС. Но рано или късно, пускането и връщането в България на медиците вече ще е поражение за Кадафи. Защото щом Полша може да блокира отношенията на Брюксел с Москва, само заради някаква си свинска мръвка, България също трябва да блокира отношенията на ЕС с Либия. Ние трябва да налагаме мораториум върху всички планове и инвестиции, които различните програми на ЕС провеждат в Либия или съвместно с организации и съюзи в които членува арабската страна. Българското вето не трябва да се вдига докато Триполи независимо от това кой ще управлява там не признае официално и юридически, че българските медици са невинни. Това не е отмъщение. Това е спасяване честта на България и на спалата 8 години българска дипломации. Ще спасим и задремалата съвест на ЕС. След пълното и окончателно признаване невинността на нашите медици Джамахирията ще трябва да бръкне в хазната и да възстанови европейските разходи за откупа. Целият въпрос е имат ли сили нашите политици да поемат този курс. След като 8 години Кадафи "оправяше" отвсякъде три български правителства видимо е спокоен, те нямат душа за подобен подвиг. Както се казва, забравете този случай. Тогава нашите българки окончателно ще разберат, че са сами.