Николета Стойчева От няколко седмици в тройната коалиция упорито се обсъждат различни варианти за реформа в осигурителната система. Като най-възможен се сочи държавата да поеме 1/3 от тежестта на вноските. Така тя ще влезе като съосигурител с 33% заедно с работодателите и работниците. Аргументите на управляващите в подкрепа на тази теза са в няколко основни посоки – покриване на огромния дефицит в пенсионната система от около 2 млрд. лв. за 2008 г. и намаляване на осигуровките, които внасят работодатели и служители. Дори и държавата да поеме 1/3 от тежестта обаче, това няма да доведе до съществени промени в пенсионната система. Причината е, че тя е изградена на принципи, които според редица експерти не са достатъчно капиталови. Единственият резултат от влизането на държавата като съосигурител ще е сериозното намаляване на дела от вноските на бизнеса като работодател и в много по-малка степен на служителите. В процентно съотношение парите, които дават по това перо фирмите и отделните лица, ще се паднат съответно с над 20% за предприятията и около 7 % за работниците. Поради това експерти в тази област задават резонния на пръв поглед въпрос – по-малкото средства от осигуровки няма ли да дестабилизират системата? Въпреки очакванията отговорът е отрицателен. Секторът не може да пострада от по-ниските вноски, защото принципите в него не действат във вида, в който са заложени при започването на реформата. Именно затова системата се нуждае от радикални и спешни промени, които да доведат едновременно до намаляване на осигурителната тежест и увеличаване на доходите на пенсионерите. Промените Икономическите експерти предлагат различни модели за реформиране на пенсионната система. Повечето от тях обаче са козметични и няма да доведат до съществени промени нито за работниците, нито за целия сектор. Един от възможните варианти, който би имал положителен ефект за осигуряващите се, е въвеждането на 100% капиталови принципи. Тоест да се премахне държавното осигуряване и да внасяме средствата си директно в частните пенсионни фондове. Според изчисленията една такава промяна би довела до реално намаляване на тежестта на работниците с над 10%. Така, ако до момента се внасят около 22% за пенсионно осигуряване, след премахването на държавния дял служителят може да дава само 10% от брутното си месечно възнаграждение на фондовете. Ако желае да заделя още средства, спокойно може да го прави на принципа на доброволното допълнително осигуряване и да ги внася отново в специални фондове. Същността Този модел на реформиране на пенсионната система е един от най-либералните. Изваждането на държавата обаче води до редица въпросителни, които се изтъкват от управляващите като причина за отказ от промени в тази насока. Един от основните аргументи „срещу“ е, че системата у нас е изградена на разходопокривен принцип, т.е. работещите издържат пенсионерите. Това е вярно, но само отчасти. През 1999 г. в България започва радикална реформа на пенсионната система и се преминава към така наречените три стълба на осигуряване. Първият е държавното пенсионно осигуряване. При него всеки месец се превеждат сумите от вноските от работодателя (60%) и удръжки на служителя (40%) към Националния осигурителен институт. Ако лицето е родено след 31 декември 1959 г., 5% от осигурителния доход отиват в частен пенсионен фонд. Това е вторият стълб на системата. Третият е доброволното осигуряване. То е доста по-специфично от останалите два стълба, защото при него средства могат да внасят всички, които не са навършили пенсионна възраст, независимо колко години им остават до тогава. Не се вземат предвид и доходите на лицето, няма изискване и какъв да е размерът на вноската – всичко се определя по индивидуален план. Капиталовата структура Същността на системата показва ясно, че дори и да се премахне частта на държавата, няма да се застраши стабилността на сектора. Аргументите в тази посока се съдържат именно в разходопокривния принцип, който се изтъква като повод да не се премине към капиталова структура. Към момента 100 работещи издържат 83 пенсионери. Миграционните тенденции в България показват, че след няколко години може да се стигне дотам, че един осигуряващ се да издържа двама пенсионери. От друга страна обаче, дефицитът в пенсионната система се поема от държавата. Самата тя пък се явява и в ролята на работодател и плаща своя дял от осигуровките на служителите си, които всяка година се явяват един сериозен процент от общите приходи в НОИ. Недостигът от средства се поема и чрез натрупаните от данъците средства на работещите. Това пък е смесеният характер на системата. От този порочен кръг може да се излезе само като се премине към изцяло капиталова система. При нея тежестта от осигуровки на служителите ще намалее наполовина. Чрез частните дружества се очаква самите пенсии да се повишат и постепенно да се засилва все повече зависимостта между доходи и размер на пенсията на даденото лице. Ако работещите започнат да използват по-активно възможностите на доброволното осигуряване, това би им осигурило повече средства след навършване на необходимите години за пенсиониране. Трупането на пари в лична сметка дава възможност за тяхното теглене предсрочно. Въпреки, че смисълът на доброволното осигуряване не е този, фондовете вече предоставят и такива възможности. Това ще даде на заетите и плащащи вноските си лица да са сигурни, че парите, които дават ежемесечно, ще бъдат на тяхно разположение. Нещо, което в момента е трудно постижимо.