Да се търсят пари за магистрала “Тракия”, в 2008 г. е като да си купуваш петрол по фючърси за декември, сиреч по 200 долара за барел. Кредитите стават твърде скъпи, поради което и изгодата от дадената през 2005 г. без търг концесия се размива в импресионистичен стил. Да не говорим, че крайният срок за построяването й – 2009-а, ще се измести с поне година. Ако се намерят парите... Обаче не се намират. Крънч е. И ако за фитнес инструкторите с този термин се обозначават едни тежки коремни преси, при които си вдигаш краката на 90 градуса и топиш “коремче”, за финансовите пазари този термин обозначава едно нещо – последиците от ипотечната криза, разразила се в Съединените щати от миналото лято. Точно тя направи скъпи банковите ресурси, тъй като стопи ликвидността на банките и те измършавяха откъм свежи пари. А може би трябва да се обърне посоката на търсене на финансирането? Пари има в суверенните фондове на страните от Персийския залив например. Преди години пари от кувейтския фонд взехме за летището, сега може би ще трябва да има мисия и за “Тракия”. Щом “Ситигруп” и други големи щатски банки се обръщат към тях... В противен случай заем с лихва от 14% си е направо като високорискова щатска ипотека. А крънч може да означава и вид десерт. Но при тая лихва всичко е солено!